Гръцките власти обявиха евакуация на импровизирания бежански лагер край гръцко-македонската граница в Идомени. Едва обаче няколко десетки души днес решиха да се върнат към бежанските центрове в Гърция и там да чакат легална възможност за живот в Западна Европа.
Засега алтернативните Балкански маршрути през България или Албания не са на дневен ред.
Хиляди мигранти и бежанци от Сирия остават блокирани на гръцко-македонската граница, след като така нареченият балкански маршрут беше затворен.
Специалните пратеници на bTV Полина Ботева и Добромир Иванов са на място и следят ситуацията.
На пропускателния пункт Идомени избухнаха сблъсъци между бежанци при камион за раздаване на помощи.
Властите в Гърция гарантират, че евакуацията на бежанците тук ще бъде мирна.
Доброволци и неправителствени организации разясняват на бежанците възможностите пред тях и ги съветват да отидат в центровете за настаняване. Доброволно обаче се съгласяват да си тръгнат едва по 150-200 души на ден. С този темп лагерът би се разпуснал поне след два месеца.
Смята се, че към този момент в лагера в Идомени има 10-12 хил. души.
Хората там живеят в ужасни условия повече от две седмици. Дъждът не е спирал от няколко дни, а днес е първият ден с ясно небе. Хората са принудени да копаят диги, за да се изтича водата от палатките им.
Повечето мигранти са болни, кашлица се чува от всяка палатка. Мръсотията, дъждът и влагата предразполагат за избухването на епидемии.
След десет дни в лагера, едва днес 27-годишната Каутар от Сирия идва да види затворената врата на Балканския път. "Това не е живот. Никой няма да може да се оправи. Ние чакаме и чакаме, и всеки си казва: Всичко ще бъде наред, но ако не отворят, не искам да живея, не искам този живот. По-добре да умра", категорична е тя.
Сирийката е завършила право, живяла е в Алепо. В лагера е с родителите си и семейството на сестра й. Част от близките й вече са в Германия.
Въпреки мизерията и студа Куки, както я наричат приятелите й, не смята да си тръгва оттук, докато вратата към Запада не се отвори. "Само семейството ми е до мен и аз не спирам да мисля какво мога да направя, какво мога да направя за баща ми, за майка ми, за детето на сестра ми, как да се погрижа за тях, не спирам да мисля, но не мога да направя нищо", допълва тя.
