Нов заем от 50 млрд. долара, който да помогне Украйна в борбата ѝ за оцеляване – за това се договориха лидерите на групата G-7 още с началото на тридневната среща на върха в Пулия, Италия.
Дипломати потвърдиха, че споразумението е било постигнато още преди лидерите да кацнат в Южна Италия.
Лидерите отдавна обсъждаха възможността да финансират отбраната на Украйна чрез замразените от Запада активи на централната банка на Русия. „Евронюз” изчислява, че това са около 242 млрд. евро.
-
2 мин.Змия е ухапала и младеж на Витоша -
5 мин.Рая Назарян е новият председател на 50-ото Народно събрание -
2 мин.20-годишна жена е в реанимация след ухапване от змия в Кресна -
1 мин.Дете падна от третия етаж на жилищна сграда във Враца (СНИМКИ) -
2 мин."Парламент 50": Първо заседание на новите 240 депутати -
3 мин.Във втория ден на НС: Николай Марков от „Величие“ се закле като депутат
-
2 мин.Змия е ухапала и младеж на Витоша -
5 мин.Рая Назарян е новият председател на 50-ото Народно събрание -
2 мин.20-годишна жена е в реанимация след ухапване от змия в Кресна -
1 мин.Дете падна от третия етаж на жилищна сграда във Враца (СНИМКИ) -
2 мин."Парламент 50": Първо заседание на новите 240 депутати -
3 мин.Във втория ден на НС: Николай Марков от „Величие“ се закле като депутат
Русия обаче предупреди многократно Запада да не посяга към парите ѝ, защото ще има сериозни последици.
„Използване на средства, практически откраднати от Русия, за военните авантюри на киевския режим, е престъпно и цинично и представлява пореден удар за международното право“, заяви говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова. Според нея руската реакция ще бъде „болезнена за Брюксел“.
Захарова добави също така, че подобни инициативи допълнително подкопават световната финансова система и водят до разрушителни кризи. „Планът ще има и преки последици за европейските компании в Русия. Има достатъчно европейска собственост и капитал, както знаете - говорители на нашето правителство са говорили за това няколко пъти“, посочи тя, намеквайки за национализации.
Въпреки всичко страните от G-7 се договориха да отпуснат още средства за Украйна, като за обезпечение на заема ще бъдат използвани не въпросните 242 млрд. евро, а лихвите, които се трупат от тях. Уловката е, че ако тези руски активи бъдат освободени – например ако войната официално приключи, то Москва ще има правото да си вземе всички натрупани лихви освен самата блокирана сума.
Така въпросните печалби вече няма да могат да се използват за изплащане на заема. Това изисква допълнително споразумение за споделяне на тежестта от други страни. Не е ясно кои ще бъдат тези държави.
В началото на юни САЩ предложиха да отпуснат още 50 млрд. долара (46 млрд. евро) заем, но поискаха Европейският съюз да стане гарант, че Украйна ще върне тези средствата. Поставено беше и още едно условие - санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни, т.е. до приключването на конфликта. Досега те се гласуваха на всеки шест месеца, за да продължат да действат.
Преди старта на срещата в Италия председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че сигналът, който трябва да изпрати ЕС, е, че остава единен в позицията си за войната в Украйна.
На този фон лидерите на САЩ и Обединеното кралство – Джо Байдън и Риши Сунак, наложиха допълнителни икономически санкции на Русия, с което изпратиха ясен сигнал за подкрепата си към властите в Киев. Новите санкции обхванаха китайски компании, които помагат на военната машина на Русия.
