Физическите упражнения и храненето са основни фактори за забавяне на застаряването

Можем ли да се предпазим от болестите на столетието? Колко близо е светът от откриването на лекарства против диабет и рак? Как можем да победим в битката с времето, как да се храним, за да остаряваме по-бавно? Отговорите дава от един от най-големите учени в света.

Професор Ерик Вердин е президент на "Бък Институт" за изследване на стареенето в Новато, Калифорния и директор на Център за изследване на стареенето "Пол Глен". Професор е в Калифорнийския университет и в Колежа по геронтология "Леонард Дейвис" на Университета в Южна Калифорния.

Завършил е медицина в Лиеж, Белгия през 1982 г. Получава докторска степен в Департамента по вътрешни болести през 1984 г. и специализира в Медицинския колеж в Харвард.

Проф. Вердин е световно признат учен в областта на молекулярната вирусология и имунология. Изследванията му са насочени към разработване на иновативни подходи за лечение на СПИН и разкриване на биохимичните механизми на стареенето и имунитета.

Проф. Вердин пристигна в България по покана на икономиста проф. Димитър Иванов, който е глобален посланик на Съвета на „Бък Институт”. Той гостува на Светослав Иванов в предаването "120 минути" на bTV:

– Много ми е приятно, че сте в България, професоре и че уважихте нашето предаване. Как сте?

– Чудесно, благодаря много.

– Погледнах къде хората живеят най-дълго, готвейки се за този разговор в т.нар "сини зони''. На челните места излизат – Япония, някои части на Гърция, което за мен беше изненада, място в Италия. Защо там има толкова много дълголетници? Нещо в храната ли има?

– Открит въпрос. Това е въпрос, който мнозина учени по света се опитват да разберат. Има места, на които хората живеят по-дълго, без съмнение. Има ред фактори – един от тях е храненето. Това е ключов фактор. Много от страните в Средиземноморския район – Сардиния, Гърция и другаде, както и в Япония хората живеят по-дълго. Те ядат 0 или много малко животински продукти, повечето риба, повечето зарзавати. Също така много от обществените фактори като големи родове, които живеят дружно и помагат, те също така са по-подвижни. Хората, които живеят по-дълго обикновено са по-подвижни. Това са основните променливи, които играят роля.

– Това, което казвате за заобикалящата среда е много важно. Казвате големи фамилии, които се хранят заедно, които са сплотени – това също има отношение към дълголетието?

– Да, това е едно наблюдение (емпирично), което е, че когато имаш големи родове и общности, които живеят дружно, те (хората, членовете им) живеят по-дълго. В Калифорния например имаме „Адвентистит на седмия ден” като религиозна общност. Те живеят много задружно и също така се радват на голямо дълголетие. Общо взето изглежда, че чувството на родова зависимост и общност помага. В контраст с това, по света имаме много често изолиране на старците от техните семейства. Изпращането им в старчески домове, което води до обратното, води до изолация, до самотност.

– Стресът тук наистина има много високи нива, но и храненето, как влияе това? И всъщност кое е по-важно – стресът или храненето?

– Стресът е извънредно важна част от картинката със застаряването. Това, което знаем е, че не се касае толкова за количеството стрес, което получаваме, а начина, по който го изживяваме, и това е важно.

От друга страна това зависи от хората и от социалната среда. Даден човек може да изживее стреса по свой собствен начин и да го надживее.

Друг човек ще страда изключително много от стрес, тъй че стресът е едно от променливите, които имат значение, но други неща – пушенето е сред най-важните фактори за ранна смъртност. Доколкото разбирам в България все още имате прекалено много пушачи. Доколкото разбирам в България диетата ви е чудесна – имате много хубава, здрава диета. Та, това са общо взето променливите, които играят роля, но определено вашият преход, който вече е изминал, със сигурност е породил много от проблемите.

– Има ли някаква универсална рецепта за хранене, която може да ни направи по-здрави и да премахне част от рисковете поне, които ни застрашават. Някакво просто правило, защото знам, че нещата не са никак прости, но да сме полезни на зрителите. Кажете универсално правило, което вие спазвате например.

– На първо място количеството, което приемате. Най-общо казано – на Запад (и в България – вие сте част от Западния свят), ние ядем прекалено много. Искам да кажа, че имаме все повече доказателства, че с намаляване количеството на храната ние удължаваме живота, също така зависи естествено от това какво ядем.

През последните 20-30 години ударението е било към намаляването на мазнините. Влизаме в супермаркетите и навсякъде виждаме реклами за нискомасленост и т.н. От друга страна същевременно се получава така, че има епидемия от затлъстяване. Започвам да се чудя дали ниската масленост непременно е полезна. От лабораторията доказателствата са, че захарите, въглехидратите са по-важен фактор.

Захарните напитки дори и плодовите сокове, бял хляб и подобни храни повишават нивото на кръвната захар и след време водят до завишаване на усещането за глад и следователно търсене на повече захар. Нашите научни институти показват, че ако се намалят въглехидратите в храната – това е много полезно.

През септември миналата година имаше много важно изследване, свързано с въглехидратите и нивата на потребление в различни населения и общности. Колкото повече въглехидрати хората приемат – толкова повече се увеличава рискът от сърдечно-съдови заболявания и нашата работа в лабораториите показва, че основните пътища, които водят до застаряване са свързани с въглехидратите.

– Някои учени отписват млякото – прясното мляко например и млечните продукти, защото образуват слуз. Вие какво мислите по този въпрос?

– Има две части отговорът ми. На първо място млечните продукти в по-големи количества не са особено полезни и има едно виждане по въпроса – крайно, което е, че млякото е за телетата. От друга страна има нещо друго – ред хора са нетолерантни към лактозата. Те не могат да усвояват млякото и млечните продукти. Решението е да приемаме ферментирани продукти, като кефир, кисело мляко, сирена и ред други, които са много по-лесни за възприемане от организма. Въпрос отново на мярка.

Ако пием по един литър мляко на ден надали си вършим услуга, обаче ако изядем една кофичка кисело мляко – напротив, може би правим нещо добро. Въпрос на мярка. Ако имате избор – предпочитайте ферментирани продукти.

– Какво ще кажете за глутена? Все повече храни – върху тях има етикет "безглутенови''. Защо глутенът се оказа толкова вреден се питат много голяма част от възрастните ни зрители, които цял живот са си яли глутен.

– Отново тук се касае за нещо наистина важно. Има определен брой хора из населението, не само на Запад, но и другаде, които не могат да усвояват глутеин. Те страдат от определен вид състояние – много неприятно медицинско състояние. 3-4 на 100 от населението не може да възприема глутеина. Останалите обаче напълно могат да го въприемат в търговски аспект на това е нещо напълно различно. Очевидно глутеина започва да се възприема от търговците като нещо вредно. В САЩ виждам сега опакована сол, на която пише, че била без глутеин. Това е глупост. Солта никога не е съдържала глутеин. Сега хората просто приемат, че нещо без глутеин е по-здравословно, но определено диета без глутеин съвсем не е нещо, което е за препоръчване.

– Дори на козметиката започнаха да изписват "козметика без глутен''.

– Да, просто се касае за търговски номер – рекламен номер. Няма такова нещо като козметика с (или без) глутеин. Тук се касае за едно вещество, което се съдържа в зърнените храни. Очевидно имаме някаква рекламна фолия.

– Истина ли е, че в момента в САЩ се разработва универсален препарат, който да премахне ефектите от стареенето. Не човек да стои винаги млад, но просто да елиминира чувството на стареене.

– Работех в института, който се съсредоточава върху механизмите на застаряването. Причините за застаряването според нас се дължат на ред фактори. Можем да намалим степента на застаряване – темповете, с които то се получава посредством намаляване на тези заболявания. Един от начините, по който можем да постигнем това, е с храненето. Най-важно от всички е упражняването (физическото упражняване) и естествено работим и върху медикаментите, изследваме медикаменти, които могат да намалят степентта или темповете на застаряване. Почти сме на стадия "започване на медицински изпитания''.

– Накрая, тъй като гостувате в България за първи път, тук сте и на празника на БАН, какво ще кажете на вашите български колеги?

– На първо място нека да кажа, че беше прекрасно да посетя вашата страна. Имах честта да се запозная с професор Равалски, с госпожа Башева. Прекрасни 2 дни прекарахме, обсъждахме начина, по който може да интегрираме работата си и да сътрудничим. Работихме по-рано днес относно евентуална криза, която се предвижда в България заради застаряването на населението, но знаете – моето мнение бе, че кризата води до възможности.

Ето една възможност България да мине напред в науката за застаряването и ето затова се надявам да работим много тясно заедно и да си сътрудичим за в бъдеще. За мен беше чест действително да бъда избран за доктор хонорис кауза от БАН, от Университета и да работя заедно със свои български колеги.

– Накрая, на колко години сте, професоре?
– На 61 години.
– Много ви благодаря за това участие.