Франция е с най-висок общ коефициент на плодовитост в ЕС или (1,86 раждания на жена) за 2019 г., следвана от Румъния (1,77), Чехия, Ирландия и Швеция (и трите с 1,71) и Дания (1,70). България е в средата на класацията с коефициент 1,58.
Това сочи ново изследване на Евростат за нивото на плодовитост в страните от ЕС, цитирано от БГНЕС.
Най-ниските нива на плодовитост са наблюдавани в Малта (1,14 раждания на жена), Испания (1,23), Италия (1,27), Кипър (1,33), Гърция и Люксембург (и 1,34).
През 2019 г. в Европейския съюз са родени 4,17 милиона бебета, продължавайки тенденцията към намаляване, започнала след 2008 г., когато в ЕС се раждат 4,68 милиона деца.
Общият коефициент на плодовитост възлиза на 1,53 раждания на жена в ЕС през 2019 г., което е малко намаление от неотдавнашния връх през 2016 г. (1,57), но увеличение в сравнение с 2001 г. (1,43). Най-високият общ коефициент на плодовитост от началото на сравнимите времеви данни е през 2008, 2010 и 2016 г.
Почти една пета от децата, родени в ЕС през 2019 г., са родени като трети или следващи деца.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете в ЕС през 2019 г. е 29,4 години, като в България тя е най-ниска - 26,3, а най-висока е в Италия - 31,3.
Увеличава се броят на ражданията от майки, родени в чужбина. Броят на децата, родени от майки с потекло както от други държави членки на ЕС, така и от страни извън ЕС нараства от 2013 г. (от момента, когато са налични сравними данни).
Делът на децата, родени от такива майки се различава значително в държавите членки: през 2019 г. повече от 65% от децата, родени в Люксембург, са от майки, родени в чужбина, докато в Кипър, Австрия и Белгия този дял е около една трета. В другия край на скалата 9 държави са с по-малко от 10% от децата, родени от майки с потекло от чужбина, като България, Словакия и Полша са с най-нисък дял (2%).
