Европейският парламент (ЕП) е институция, пряко избрана от 510 милиона души, за да представлява интересите им при вземането на решения на европейско ниво.
Законодателна роля
ЕП приема законите на Европейски съюз заедно със Съвета на ЕС (министрите от даден ресор на отделните страни членки), като това става след предложения на Европейската комисия.
Комисията често е определяна като „правителство“ на евросъюза, но всъщност евродепутатите могат да преразглеждат нейната работна програма и исканията за законодателни предложения.
Освен това, европарламентът има думата по отношение на международните споразумения и решенията за разширяване на ЕС.
Бюджетна роля
Европарламентът и Съвета на министрите заедно съставят бюджета на ЕС.
Ключова е ролята на ЕП за дългосрочния бюджет на общността – т.нар. „многогодишна финансова рамка“. Този документ определя приоритетите на ЕС за следващите години. Най-общо казано, от него зависи за кои области (например земеделие, инфраструктура, сигурност) ще има повече финансиране и за кои – по-малко.
Надзорна роля
ЕП следи функционирането на всички институции на Европейския съюз. В това число влиза и Европейската комисия, като именно в европарламента се гласуват нейните председател и състав. При успешен вот на недоверие, пък, ЕК е задължена да подаде оставка.
В зала или в рамките на някоя от парламентарните комисии може да бъдат изслушвани както еврокомисари, така и министри от националните правителства, държавни глави и др.
Парламентът следи още начина, по който се изразходва бюджетът на ЕС, разглежда петиции на граждани, а също така и осъществява наблюдението на избори.
Състав
В европарламента държавите са представени приблизително пропорционално, но никоя няма по-малко от 6 и повече от 96 евродепутати.
Сегашният ЕП има 751 депутати, като беше решено при евентуално излизане на Великобритания общият брой да спадне до 705, но никоя друга държава да не губи места.
България изпраща 17 свои представители.
Разпределение на силите
В ЕП групите са разделени по политически, а не по национален признак. Най-голямо е представянето на политическото семейство около християндемократите – Европейска народна партия (у нас членки са ГЕРБ, СДС и ДСБ).
Следва групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (с представител у нас БСП).
На трето място са Европейските консерватори и реформисти (ВМРО и „Презареди България“ членуват у нас), а след тях са Алиансът на либералите и демократите в Европа (в България представлявано от ДПС и НДСВ).
По-малки са групите на Зелените, крайната левица (където са „Шин Фейн“, „Сириза“ и „Подемос“), „Европа на свободата и пряката демокрация“ (с по-известни членове „Алтернатива за Германия“ и италианското движение „Пет звезди“) и крайната десница в лицето на „Европа на нациите и свободата“.
„Промяната Европа“ e проект на bTV Новините, посветен на Евроизбори 2019 и предизвикателствата, пред които се изправят България и страните-членки на променящия се Европейски съюз. Проектът е израз на стремежа на редакцията с най-високо доверие в България да даде на зрителите на bTV пълна и обективна картина за процесите, които определят посоката и качеството на живота на хората и се реализира в ефира на новините и актуалните предавания на bTV и bTV Radio, както и в специална секция на btvnovinite.bg: https://btvnovinite.bg/PromyanataEvropa.
