„Предстоящата зима ще постави множество домакинства пред ужасяващ избор – дали в дома им да има топлина, или на масата да има храна“ – звучи като добро описание на ситуацията в България в момента, но всъщност е цитат от публикация в британския в.“Гардиън“, в която се говори за положението на Острова. Всъщност, повечето държави в Европа (били те членки на ЕС, или не) се готвят за студена и скъпа зима, като причините за кризата са комплексни и, както всичко с подобен мащаб в последните години, включват много геополитика.

Най-общо казано, Европа няма достатъчно газ в навечерието на свръхпотреблението през студените месеци. Това удря пряко битовите и индустриалните потребители, които използват синьото гориво за отопление или за производствените си процеси, но освен това поразява и всички останали домакинства и бизнеси през по-висока цена на тока и на всички основни стоки. Говорим за поскъпване не в проценти, а в пъти.

България готви позиция пред ЕС заради високите цени на тока и природния газ

Голямата причина да няма газ е, че развитите икономики регистрираха през последните месеци значително по-висока активност в хода на възстановяването от коронавируса и това рязко качи потреблението. Обикновено това автоматично вдига борсовите цени, което на свой ред привлича по-голямо предлагане и проблемът се решава на чисто пазарен принцип.

Къде ни е руският газ?

В европейския случай интервенцията често идва от Русия, която има най-голям дял в енергийните доставки – около 50%. Този път, обаче, не се случи точно така. „Газпром“ официално обяви, че изпълнява задълженията си по подписаните договори, т.е., че не доставя нито повече, нито по-малко, въпреки възможността да спечели от по-голямото търсене. Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол изчислява пред Би Би Си, че „Газпром“ при желание може да доставя 15% повече.

Това породи спекулации, че Москва се опитва да извие ръцете най-вече на европейските институции, за да си подсигури безпроблемна окончателна реализация на проектите „Турски поток“ и „Северен поток 2“ и да избегне призивите от ред страни членки от ЕС за общо договаряне на цени на газа за целия евросъюз вместо сегашните отделни контракти.

 

През годините газовите отношения между СССР/Русия и Европа винаги са преплитали бизнес интересите с политическото влияние. Сериозен експорт към Европа „Газпром“ осъществява още от 1973 г., като тогава за Москва трасето осигурява както политическо влияние (за ужас на няколко поредни администрации в Белия дом), така и толкова нужната конвертируема валута за закупуване на технологии и ноу-хау. За европейските правителства пък по тръбата идват както гаранции за топла зима вкъщи, така и гаранции за това, че големият мощен съсед от изток няма да атакува собствения си икономически интерес с нова война на континента.

В наши дни газът е очевиден геополитически инструмент на Русия – както с цените (които силно варират в различните държави), така и със самите проекти (двата нови флагмански газопровода намаляват в огромна степен влиянието на Украйна на европейския газов пазар). Монетата обаче продължава да има две страни – „Газпром“ може да излиза на нови пазари, но не може да си позволи по волята на Кремъл да загуби Европа.

Геополитическата игра на Владимир Путин е само един от възможните варианти за липсата на газ. Русия също се опитва да възстанови икономиката си, която е силно енергоемка и не е изключено приоритет да е пълненето на газовите хранилища преди зимата, която е по-дълга и студена от тази в повечето европейски страни. Предишният студен сезон беше необичайно дълъг и това няма как да не се е отразило на резервите на страната.

Проблемът е по-голям

Има и друг момент – не само Европа се възстановява след коронавируса, по целия свят има голямо търсене на газ и износителите имат много варианти. Китай и Индия на най-високо политическо равнище поеха курс към по-чист въздух, което означава повече газови електроцентрали и конкуриране с Европа на пазара. Така диверсификацията с втечнен газ от САЩ или Катар, доставян по море, се затруднява допълнително.

В дългосрочен план, това може да се окаже проблем и с руския газ – Москва обмисля втори газопровод към Китай, който този път трябва да се захранва от същите находища, които в момента топлят Европа.

Сметките на газифицираните домакинства може да скочат с 80% през зимата

Перфектната енергийна буря удари и по вътрешноевропейския енергиен дебат, тъй като показа, че желанието на по-прогресивните европейски страни за Европа без въглища се разминава с реалностите на все още развиващите се ВЕИ решения. Така газовите мощности остават поне за момента незаобиколим фактор за енергийната сигурност.

Собствените възможности на европейските страни са ограничени, като голяма част от находищата са с изчерпан капацитет, а хранилищата могат да доставят газ само за броени дни.

Тимерманс ексклузивно пред bTV: Въглищата нямат бъдеще

Според анализатори, цитирани от „Файненшъл таймс“, много от инвеститорите на Стария континент през последните години са били демотивирани да разработват скъпи дългосрочни проекти по линия на изкопаемите горива, тъй като политическото говорене е представяло всякакви подобни инициативи като временна мярка с неголям хоризонт преди окончателното налагане на възобновяемите енергийни източници.

Какво ще ни топли?

Руският президент Владимир Путин вече даде да се разбере, че е поискал от „Газпром“ да започне да захранва в по-голяма степен Европа. Дали това означава, че най-накрая собствената му държава е готова за зимата, или зад кулисите е постигнал политическите си цели – няма как да знаем. Очакването е до края на годината на пазара да настъпи ако не нормализация, то поне връщане на някакво подобие на здрав разум при цените.

Путин възложи на „Газпром“ да започне да пълни европейските газови хранилища

За ЕС и всички европейски страни обаче това е и време за важни изводи. Както петролните кризи от 70-те години вкараха енергийната ефективност в глобалния дебат, така и сега трябва да се търси начин хем държавите да не саботират собствения си растеж, хем да не допускат той да зависи от фактори извън собствения им контрол.

Ако политиците на Стария континент са на висотата на ситуацията, в близките години ще видим повече единни действия на ЕС на международните пазари, а това ще става на фона на оптимизации на мрежите и трасетата вътре в самия евросъюз, за да може след това в прехода към по-голяма роля на ВЕИ да не се повтарят старите грешки.