Първото преброяване на населението в Босна след междуетническия конфликт от 1992-1995 г. започна във вторник в атмосфера на силно разделение, предаде АФП.

По време на войната близо 100 000 души бяха убити, а над 2 милиона души или половината от населението, напуснаха домовете си, за да намерят убежище в друга страна или в рамките на Босна.

Най-мултиетническата република на бивша Югославия, която някога сравняваха с „леопардова кожа" заради смесицата от сръбска, хърватска и мюсюлманска общност, бе разделена в края на войната на две съставни части - Република Сърбска и Мюсюлманско-хърватска федерация.

„За първи път от 22 години ние ще получим пълна картина на населението на Босна и Херцеговина. Ще имаме демографски, икономически и социални данни и индикатори за миграцията на хората”, заяви директорът на Статистическата агенция на Босна Зденко Милинович.
Организирането на преброяване, което в Европа се извършва веднъж на 10 години, постоянно изоставаше в Босна заради политически спорове между ръководителите на трите основни общности.

Липсата на данни пречеше на държавара да изработи икономически, демографски или социални стратегии, да изчисли по надежден начин брутния си вътрешен продукт на глава от населението, да има представа за покупателната способност на населението или за равнището му на образование.

Близо 19 000 преброители ще обикалят страната за събиране на данните от 1 до 15 октомври. Първите резултати трябва да бъдат публикувани 90 дни след края на преброяването.

Последното преброяване в Босна се състоя през 1991 г., когато тя бе част от югославската федерация. Според тогавашните данни населението на страната е наброявало 4,4 милиона жители, от които 43,5% мюсюлмани, 31,2% сърби и 17,4% хървати.

Социология и етнически борби

Заради историческото бреме на конфликта чистата социология в Босна придоби ярки етнополитически оттенъци. Преброяването даде повод за различни кампании, които целяха да мобилизират жителите да заявят по време на преброяването етническата си принадлежност - въпрос, на който отговорът няма да бъде задължителен.

34-годишният Бранко Бъркан обаче организира друга кампания – за независима Босна. Той призова съгражданите си да отхвърлят етническите и религиозните етикети, които доминират в дискурса и разделят Босна повече от две десетилетия, след като тя се отдели от Югославия и потъна във война.

Хиляди се присъединиха към неговата инициатива, пращайки свои снимки в интернет, на които държат надписи „Етнически предизвикани", „Конституционно предизвикани", „Гражданин преди всичко".

Босненските „Други”

„Преброяването засяга същината на това как Босна се вижда днес - като обединена страна и в мир или като сбирщина от етноси, всеки от които иска надмощие. Преброяването е повече от оръдие на икономическото планиране и може да се отрази на деликатната система на споделяне на властта, въведена с постигнатото с посредничеството на САЩ мирно споразумение от 1995 г.

„Това споразумение определи воюващите страни - сърби, хървати и бошняци като съставни народи, разделяйки територията и властта между тях за сметка на всички останали - евреи, роми или децата от смесени бракове, които отказаха да заемат страна и са изключени от квотите за работни места в публичния сектор.

„Хлабаво определени като „Други", те отхвърлят етикетите, наложени от политическите партии, установени по етнически линии. Съставните народи съвместно споделят набор от политически права, които изключват онези, които не са членове на тези групи и те искат да защитят това”, заяви Бъркан.

Той подчертава, че не чувства етническата си принадлежност като част от своята идентичност и не я изразява.

Бъркан и „Другите" представляват заплаха за статуквото, което храни раздут публичен сектор и култура на политически патронаж, който следва от това. Той казва, че 20% от жителите на Босна се смятат за „Други" - число, което не е възможно да бъде потвърдено, докато не бъдат обявени резултатите от преброяването в средата на януари.

Кампанията вече разгневи националистите. Реакцията отразява техния страх, че моделът, за който се застъпват през последните 25 години, може да се разпадне, заяви Освит Сеферович, лидер на „Граждански фронт - Другите" в етнически поделения град Мостар. „Колкото повече „Други", толкова по-нормална ще бъде Босна”, казва той. „В преброяването е важно да бъдеш всичко друго, но не бошняк, хърватин или сърбин. Важно е да бъдеш нормален”, заяви Сеферович.

Политика и социология

Във връзка с преброяването, наподобяващо повече избори, сръбските, хърватски и мюсюлмански политически и религиозни лидери призовават своите общности и паства да обявят своята етническа принадлежност и вяра като част от националния дълг. Те всичките се опасяват, че ще бъдат отслабени в системата на етнически квоти, създадени според споразумението от 1995 г. -
византийска форма на управление, която спря войната, но задушава развитието.

Босна изостава зад другите бивши югославски републики в стремежа да се присъедини към ЕС. Европейският съд за правата на човека постанови, че конституцията е дискриминираща, но лидерите не можаха да се споразумеят как да я поправят, блокирайки молбата на Босна да се присъедини към ЕС.

„Ако ние сме над 50%, Босна ще бъде национална държава на бошняците и ние ще доминираме над другите два народа”, казва Сейфудин Токич, лидер на кампания, призоваваща мюсюлманите да се обявят за бошняци, а своята религия за ислям.

В писмо до свещениците римокатолическият архиепископ в Босна кардинал Винко Пулич заяви, че е морално задължение на всички католици да се обявят за такива в преброяването.

Професорът по социология Славо Кукич заяви, че преброяването е в опасност да бъде „похитено". „Вместо да отрази биологичния потенциал на Босна, преброяването на практика ще се превърне във фактор на етническа хомогенизация и ще реактивира напрежението, което ние би трябвало да очакваме да намалее”, заяви той, цитиран от Ройтерс.