Естонският президент Тоомас Хендрик Илвес поиска постоянно присъствие на бойни части на НАТО в балтийските страни, обезпокоени от руските военни учения край границата и от конфликта в Украйна. Той отправя този призив в интервю за британския вестник "Телеграф".
Руската намеса в Крим и подкрепата на Москва за проруските сепаратисти в Източна Украйна дълбоко обезпокоиха Литва, Латвия и Естония, които през 2004 г. станаха членки на Европейския съюз и на НАТО след половин век съветска окупация до началото на 1990-те години.
"Видяхме впечатляващо увеличение на военните полети" и "наблюдаваме мащабни военни учения край нашите граници", посочва естонският президент в интервюто, като настоява за постоянно разполагане на поне една бригада на НАТО в балтийските страни.
В момента в Естония са разположени около 150 войници на Североатлантическия съюз, но временно, тъй като по силата на споразумение между Русия и НАТО от 1997 г. се забранява разполагането на постоянни войски.
"150 войници не е много. Мислим, че би било разумно да бъдат разположени повече", изтъква Тоомас Хендрик Илвес, като подчертава, "условията на безопасност" са се променили от 1997 година насам.
В отговор на безпокойствата на съседните на Русия страни, НАТО подсили капацитетите си в Източна Европа. Алиансът през март разположи за три месеца 3000 американски войници в балтийските страни, подсили отбраната на източния си фланг със създаването на нова военна сила от 5000 души, като реши също така да създаде команден център в България.
Според естонския президент обаче войските на НАТО ще имат закъснение в случай на военна агресия. "Ще пристигнат за колко - за седмица? Пет дни? Но като гледате ученията на нашите съседи, всичко става тук и веднага. Те вече са тук и всичко може да приключи за четири часа", предупреждава той.
Засилване на военното присъствие на НАТО в балтийските страни вече беше поискано и от прозападния естонски премиер Таави Рийвас, както и колегите му от Латвия и Литва.
