Покрай кримската криза енергийните дебати в САЩ набират все по-голяма сила. Не само републиканците искат да използват износа на американски газ като оръжие срещу Владимир Путин. Но кога той ще може да потече към Европа?

От прахосник на енергия САЩ искат да се превърнат в износител на такава. Президентът Барак Обама пък влиза в ролята на арабин, поне когато става въпрос за темата за горивата. "Вижда се, че ние сме като Саудитска Арабия, що се отнася до земния газ. Имаме големи запаси", казва той. Факт е, че увеличеният добив на шистов газ носи на Америка ново самочувствие. Страната планира да влезе сред водещите енергийни доставчици наред със Саудитска Арабия още през 2020 година.

Изгледите за увеличаване на количеството на нефт и газ, добивано в САЩ, се възприема от някои конгресмени като шанс за оказването на натиск спрямо руския президент Владимир Путин. В контекста на кризата в Украйна най-вече републиканците смятат, че горивата са основно оръжие в новата Студена война.

"На първо място става дума за оказването на подкрепа за енергийните потребности на Европа и Украйна", казва консервативният конгресмен Робърт Питинджър в интервю за "Дойче Веле". Той е убеден, че доставките на втечнен газ от САЩ и от съюзниците в Близкия изток, като Катар, биха могли да допринесат много за увеличаването на независимостта на Източна Европа от руския газ. Той не крие, че някои инфраструктурни и логистични проблеми все още не са решени. "В най-близко бъдеще обаче и това ще се случи", казва той.

Горивото като средство за натиск?

В САЩ повечето одобрени терминали за износ на газ са в най-началния етап на строителството. Единствено този в Луизиана би могъл да бъде пуснат в експлоатация през следващата година, докато останалите няма как да заработят преди 2017-та.

От другата страна на Атлантическия океан нещата изглеждат по сходен начин: пристанища, през които би могъл да се внася втечнен газ, има само във Франция, Испания, Белгия и Холандия. "Американските дебати по темата набират все по-голяма сила. Тук става дума и за нови търговски маршрути в един променен в геополитически план свят", посочва Анете Хойзер. "Европейците са разработили първоначалните планове. Но предполагам, че кримската криза ще допринесе за актуализирането на въпроса за енергийната независимост на трансатлантическия алианс", добавя тя.

Карлос Паскуал, който е бивш американски посланик в Украйна, а от 2011 е ръководител на отдела за енергийните запаси в Държавния департамент във Вашингтон, дава следната оценка на ситуацията: "Покрай промените на световните пазари все повече констатираме необходимостта от създаването на глобален газов пазар". Според него въпросите, свързани с осигуряването на газ, отдавна не са географски ограничени, а са се превърнали в глобални.

Паскуал твърди, че през последните три години той и неговият отдел са подпомогнали Украйна да намали с една трета зависимостта си от руския газ - до 60 процента. Освен това са свързали други източноевропейски страни с нови доставчици на горива - например от Африка.

"В дългосрочен план и Германия ще бъде поставена пред подобен избор", смята политоложката Анете Хойзер. "Независимо от това как ще приключи кримската криза, е ясно, че темата за енергийната независимост е в челото на европейския дневен ред", казва тя. "И в бъдеще европейците, и най-вече германците, ще бъдат изправени пред въпроса дали ще искат да получават необходимите им горива от руснаците или от американците", добавя Хойзер.