Има проблеми в европейските програми за извеждане от експлоатация на ядрените мощности в България, Литва и Словакия, заявиха евродепутати от парламентарната бюджетна комисия в Европейския парламент.

Като такива проблеми се посочват преразходи, липса на координация и надзор, размиване на отговорностите, твърде много средства, насочени към несвързани енергийни проекти, както и неправилно определяне на приоритетите. Депутатите гласуваха проекторезолюция по повода.

Участниците в заседанието изразиха недоволство от това, че над 10 години европейско финансиране, нито една от трите атомни електроцентрали не е "необратимо" извадена от експлоатация. Според тях това може да бъде повод за „политически лостове” за ново, допълнително финансиране.
В текста на доклада се призовава България, Литва и Словакия да изготвят планове за извеждането от експлоатация на ядрените мощности, които да съдържат подробен бюджет за това как ще бъде финансирано затварянето им.

Според докладът, че неспособността на страните да се справят със задълженията си "излага гражданите на Съюза на риск". Европейското финансиране за извеждането от експлоатация на реакторите в трите страни ще приключи през 2020 г.

Сметната палата на ЕС е изчислила, че в трите държави не достигат 2.5 млрд. евро. "Дори и ЕС отпусне допълнително 553 млн. евро до 2020 г., все още остава финансов дефицит от 2 млрд. евро", се посочва в текста.

Приносът от ЕС, съгласно дългосрочния бюджет на Съюза за периода 2007 до 2013 г. е 2.85 млрд. евро, от които 1.367 млрд. евро са определени за централата Игналина (Литва), 613 млн. евро за Бохунице (Словакия) и 868 млн. евро за Козлодуй (България). До края на 2020 г. Комисията е определила общо 1.807 млрд. евро, или 63.5 процента от размера на цялата сума.

България е отправила искане за финансова подкрепа от 450 млн. евро за програмния период 2014-2020 г., това стана ясно в писмо до медиите от Европейската народна партия в ЕП. Ще продължи настояването като се определя финансовата подкрепа от ЕС , "да се отчитат нуждите на държавите-членки, спрели значителни мощности с политическо решение в процеса на присъединяване към ЕС", се казва в информацията.