Френският президент Еманюел Макрон обяви, че разпуска френския парламент, предадоха световните агенции. Той свиква избори на 30 юни. Втори тур ще се проведе на 7 юли, пише изданието Le Monde.

По-рано стана ясно, че крайната десницата на Марин Льо Пен категорично печели Европейските избори.

„Не мога да се държа така, сякаш нищо не се е случило. Към ситуацията се добавя и треска, обхванала обществения и парламентарен дебат у нас през последните години. Ето защо, след като проведох консултациите, предвидени в член 12 от нашата конституция, реших отново да ви дам избор за нашето парламентарно бъдеще чрез гласуване“, добави той.

„След малко ще подпиша указа за свикване на законодателните избори, които ще се проведат на 30 юни за първия тур и на 7 юли за втория“, добави Еманюел Макрон.

„Възходът на националистите, на демагозите, е опасност за нашата нация, но също така и за нашата Европа, за мястото на Франция в Европа и в света. Имам доверие в нашата демокрация. Нека суверенният народ си каже думата“, заяви още Макрон в обръщението си.

 

Той призна, че резултатите на неговата партия не са добри.

Марин льо Пен приветства разпускането на правителството.

„Тези исторически избори показват, че когато хората гласуват, хората печелят“, зарадва се Марин Льо Пен по време на речта си след обявяването на резултатите от изборите за Европейски парламент.

„Президентът на републиката, в отговор на призива на Джордан Бардела, току-що обяви разпускането на Народното събрание, връщането на хората до урните“, заяви лидерът на депутатите от крайнодясната партия.

Френският президент претърпя тежко поражение на европейските избори в неделя, а крайнодясната партия на Марин льо Пен постигна категорична победа, съобщава Ройтерс.

Партията на Льо Пен спечели около 32% от гласовете, което е увеличение с 10 пункта спрямо предишните евроизбори преди пет години и води с около 17 пункта пред партията на Макрон, според първите екзитполове. Социалистите имат около 14%.

Льо Пен и нейният 28-годишен водещ кандидат, все по-популярният Джордан Бардела, се опитаха да очертаят изборите за ЕС като междинен референдум за мандата на Макрон, насочвайки се към недоволството от имиграцията, престъпността и двугодишната инфлационна криза.

След излизането на първите резултати Бардела призова за предсрочни парламентарни избори, заявявайки, че "Макрон е отслабен президент" и че голямата разлика между него и Льо Пен, показва, че обществото го отхвърля.

Силното представяне на Льо Пен ще отслаби властта на Макрон три години преди края на последния му мандат, може да предизвика дългосрочни призиви за предсрочни избори във Франция.

Резултатите ще дадат 31 места в Европейския парламент за Националния сбор на Льо Пен за парламентарната група "Идентичност и демокрация", 14 места за "Ренесанс" на Макрон в групата на либералите и 13 места за социалистите, водени от Рафаел Глюксман, според проучване на IFOP.

Защо разпуска парламента?

Съгласно член 12 от Конституцията президентът на републиката може да разпусне Народното събрание след консултация с министър-председателя и председателите на двете събрания (Национално и Сенатско). След това се организират нови избори в рамките на двадесет до четиридесет дни. За да използва отново тази възможност, държавният глава обаче трябва да изчака поне една година след законодателните избори след последното разпускане.

Разпускането позволява на изпълнителната власт да облекчи кризисни ситуации или институционални блокажи, какъвто беше случаят през 1962, 1968, 1981 и 1988 г., поради несъгласие между парламентарното мнозинство и изпълнителната власт.

Снимка: Reuters

Разпускането от 1981 г. беше например важна стъпка за Франсоа Митеран, за да има мнозинство след избирането си.

Но това „конституционно оръжие“ може да предизвика ефект, обратен на очаквания. Такъв беше случаят през 1997 г., когато президентът Жак Ширак, който искаше да консолидира мнозинството си в Асамблеята, свика нови избори – вместо това доведоха до ляво мнозинство и съжителство с правителството на социалиста Лионел Жоспен.