Обезглавените заложници на джихадистката групировка „Ислямска държава” са били измъчвани преди смъртта си. Те са извеждани от килията си един по един. В отделна стая, техните похитители им задавали по 3 лични въпроса. Това е стандартна техника, използвана за да се докаже пред близките им, че са още живи. Това се казва в статия на „Ню Йорк Таймс”. Избягали пленници на ислямистите разказали пред вестника подробности за сблъсъка си с „Ислямска държава”.
След разпита си американският журналист Джеймс Фоли се върнал в килията и избухнал в сълзи пред останалите похитени. Част от въпросите към него били „Кой плака на сватбата на брат ти?” и „Кой беше капитан на футболния отбор в гимназията?” Тогава Фоли разбрал, че групировката най-накрая се е свързала с близките му.
Това се случило през декември 2013 г. – повече от година след като американецът изчезнал в Сирия. Фоли вярвал, че правителството ще преговаря за неговото освобождаване и се радвал, че изтерзаните му родители най-накрая ще разберат, че е жив.
Тази година обаче „Ислямска държава” разпространи видео, което показва 40-годишният Фоли из голите хълмове на Сирия, на колене, в оранжеви дрехи. После американецът беше обезглавен, след като прочете предварително написано изявление.
Според източник на „Ню Йорк Таймс” Фоли и останалите заложници били рутинно бити, давени и измъчвани преди да бъдат екзекутирани. В продължение на месеци те гладували и били заплашвани с екзекуция от една група бойци на ислямистите. После се появявала друга група, която им предлагала лакомства и обещавала да ги освободи. В безизходицата си пленниците се обръщали един срещу друг и се карали помежду си. Някои от тях, сред които и Фоли, приели Исляма и придобили мюсюлмански имена, с надеждата да се избавят.
На втората година след изчезването на Фоли, „Ислямска държава” вече била една от най-мощните и богати групировки в региона. По това време джихадистите държали в плен над 20 души и планирали да ги изтъргуват.
Данни за живота на поне 23-ма заложници от 12 страни стават ясни за пръв път. За тях свидетелстват петима бивши заложници, местни хора, роднини и колеги на пленнииците, както и тесен кръг съветници, които пътували до Сирия и Ирак с цел да преговарят за освобождаването им. Важни детайли разкрил и бивш член на „Ислямска държава”, който бил позициониран в затвора, където бил държан Фоли.
Американските власти твърдят, че са направили всичко по силите си, за да спасят Фоли, дори провели спасителна операция, която обаче се провалила. Политиката на САЩ да не плаща откупи всъщност спасявала животите на американците в дългосрочен план, защото така ставали по-малко атрактивна мишена.
Отвличането
Само на 40 минути път от турската граница, Джеймс Фоли и негов британски колега на име Джон Кантли решават да спрат за последно.
Влезли в интернет кафе, за да свалят снимките си. Тогава влязал непознат мъж. „Имаше огромна брада”, казва Мустафа Али – преводач, който ги придружавал.
„Не се усмихна, не каза нищо. Погледна ни злобно”, спомня си Али. После непознатият, който изглеждал не като сириец, а като човек от Персийския залив, седнал на един компютър и точно след минута си тръгнал. Час по-късно Фоли и спътникът му спират такси, което да ги откара до Турция. Така и не стигат границата.
Стрелците, които преследват таксито им, не са членове на „Ислямска държава”, защото тогава – на 22 ноември 2012 г., групировката все още не съществува. Опасността обаче била съвсем реална. Все повече чужденци прииждали в Сирия, мечтаейки за халифат. Тези джихадисти, много от които ветерани на иракския клон на „Ал Кайда”, се държали различно от добре познатите бунтовници. Ходели с дълги бради, говорели с чужд акцент.
От таксито Фоли и британският фотограф Джон Кантли били прехвърлени във ван. Преводачът Али е оставен на пътя. „Ако ни последваш, ще те убием”, казали му ислямистите.
През следващите 14 месеца, поне 23 чужденци, повечето от които журналисти на свободна практика или здравни работници, попаднали в същия капан.
Мустафа Али и Йосиф Абубакар им помагали. Вторият бил човекът, закарал американския журналист Стивън Сотлоф в Сирия през август 2013 г. „Карах едва 20 минути, когато видях три коли. Сигурно са имали шпионин на границата, който е видял моя автомобил и им е казал, че идвам”, спомня си Абубакар.
Отвличанията, които са извършени от различни групи бойци, борещи се за влияние и територии в Сирия, ставали все по-чести. През юни 2013 г. френски журналисти са похитени. През септември трима испанци, служители на медии, също са отвлечени.
Миналия октомври бунтовниците причакали 25-годишния Питър Касиг – здравен работник от Индианаполис, който доставял медицински консумативи. През декември Алън Хенинг, шофьор на такси от Великобритания, също изчезва. Със спестените си пари той се надявал да купи линейка втора ръка с идеята да работи в Сирия. Похитен е 30 минути след като пресякъл границата.
Последните изчезнали са петима здравни работници от „Лекари без граници”. Те са взети през януари от полева болница в Сирия, където работели.
Разпити
Държани на мушка, Сотлоф и Абубакар са закарани до текстилна фабрика в село до Алеко, Сирия. Там са затворени в различни килии. Абубакар е освободен две седмици по-късно. Той разказал, че от всички заложници били взети техните лаптопи, телефони и камери. Принудени са да кажат и паролите на всичките си акаунти – във фейсбук, скайп, архивите си със снимки, електронни пощи и т.н. Похитителите щателно проверявали дали пленниците са сътрудници на западни разузнавателни агенции или на армията.
„Заведоха ме в специална стая за разпити”, спомня си 37-годишният полски фотограф Марсин Судер, който бил отвлечен през юли 2013 г. в Сирия. Четири месеца по-късно успял да избяга.
„Провериха камерарата ми и таблета. Съблякоха ме гол. Търсеха дали имам GPS под кожата. После започнаха да ме бият. Търсеха в Гугъл ‘Marcin Suder and C.I.A.,’ ‘Marcin Suder and K.G.B.’ Обвиниха ме, че съм шпионин”, казва полякът.
Той така и не разбрал името на групата бойци, която го пленила, и никога не е срещал други заложници, защото успял да избяга. В една от „сесиите”, в които бил бит, полякът бил наречен „лош”. Други свидетели на изтезанията разказват, че похитителите на Джеймс Фоли му казвали същото по време на най-жестоките мъчения.
На лаптопа на Фоли джихадистите открили снимки на американски военни, направени по време на ангажиментите му в Афганистан и Ирак.
Британецът Дейвид Хейнс, който също беше обезглавен, бил принуден да признае, че има военно минало. Питър Касиг от Индианаполис пък е бивш рейнджър и ветеран от войната в Ирак. Това се разбира лесно чрез проверка в интернет. Наказанието за миналото и на двамата е изтезание.
19-годишен белгиец на име Джеджон Бонтник, който приел Исляма и прекарал лятото на 2013 г. в килията на Фоли, разказва, че по глезените на американеца личали белези. Фоторепортерът му разказал, че бил вързан за краката и провесен от тавана.
Тийнейджърът от Белгия е един от 46-те младежи от страната, които бяха изправени на съд за участие в терористична организация. 19-годишното момче казало, че Фоли първоначално бил държан от фронта „Ал Нусра” – крило на „Ал Кайда”. Охранявало го англоговорящо трио, по-известно като „Бийтълс”, което обичало мъченията.
Фоли и британският му спътник били местени поне три пъти преди да се озоват в затвор в Алепо. Младият Джеджон Бонтник първоначално бил боец в редиците на ислямистите, но после получил съобщение от разтревожения си баща и бил обвинен от командира си, че е шпионин. Джихадистите го завлекли в подземна стая с кафяви стени. Там чакали двама брадати мъже - Фоли и британеца.
Американец на име Хамза
Джеймс Фоли се обърнал към Исляма и скоро след това приел името Абу Хамза. Това съобщил младият белгиец, сражавал се в редиците на „Ислямска държава”, а думите му били потвърдени от трима други освободени заложници на групировката.
„Заедно рецитирахме Корана. Повечето хора го правят, за да получат по-добро отношение, но в неговия случай беше искрено”, допълва Джеджон Бонтник. Касиг също приел Исляма и започнал да се нарича Абдул Рахман.
Малцина останали верни на вярата си. Сред тях е и Сотлоф, който е евреин. На един от еврейските празници излъгал, че му е зле и не му се яде, за да спази традиционния пост. В затвора, където били държани пленниците, била донесена английска версия на Корана. Мнозина просто прелистили книгата, но Фоли прекарал часове в наизустяването й, казва свидетел.
Не след дълго мъченията, на които бил подложен, спрели, защото похитителите му повярвали в искреноста му.
Белгиецът Бонтник веднъж попитал шефа на затвора – холандски гражданин, дали бунтовниците са искали подкуп за пленниците. Отговорът бил „не”. Обяснил, че имало и План Б – журналистите ще останат под домашен арест или ще минат през тренировъчен лагер за джихадисти. И в двата случая Бонтник останал с впечатлението, че рано или късно ще бъдат освободени.
Когато Бонтник бил освободен, той се свързал с родители на Фоли. Напуснал затвора с мисълта, че и останалите ги очаква същото.
„Терористична държава”
Постепенно екстремистите започнали да играят важна роля в Гражданската война в Сирия. Миналата година батальонът към болницата Алепо обещава вярност към онова, което започва да се нарича „Ислямска държава в Ирак и Сирия”.
Джихадистите започнали да събират пленниците си и ги преместили на друга локация – под болницата в Алепо. До януари т.г. там имало 19 мъже на 20 кв. метра площ и 4 жени в отделна стая. Всички те, освен един, били европейци или северноамериканци. Частичната свобода, на която се радвали тези като Фоли, които приели Исляма, скоро била ограничена, и всички похитени били вързани с белезници един към друг.
Френскоговорящите охранители били заменени от англоговорящи. Джеймс Фоли ги разпознал със страх – това били онези, които, изтезавайки го, му казвали, че е лош.
Това били т.нар. „Бийтълс”. Когато се приближили до клетката, в която бил Сурдер - полският фотожурналист, те извикали "arba'een" (бел. ред. – 40). После разбрал, че трябва да се обърне с лице към стената, за да не вижда лицата им. На няколко пленници били дадени арабски номера.
"Когато „Бийтълс” поеха контрола, те искаха да постигнат определено ниво на ред сред заложниците", казва един наскоро освободен европейски пленник. Джихадистите излезли от неизвестност, за да ръководят онова, което те наричат „държава”.
В районите под техен контрол те създали сложна бюрокрация, включително трибунал, полиция и дори офис за защита на потребителите.
В продължение на месеци ислямистите не отправяли никакви искания, отнасящи се до заложниците. После бил разработен план за откуп. От ноември миналата година насам, всеки затворник трябвало да напише имейл адреса на свой роднина. Фоли дал имейла на по-малкия си брат. Групировката изпратила кратки съобщения за семействата на заложниците.
След като отговорил и на въпросите, свързани с миналото си, Фоли се надявал, че съвсем скоро ще се прибере вкъщи. На втората си Коледа далеч от дома, американецът решил да организира затворническа версия на коледна игра. Всеки заложник трябвало да даде на някой от другите подарък. Самият Фоли получил кръг, направен от восък. Идеята била да не наранява челото си, когато се моли и опира глава в твърдия под.
На Фоли му направило впечатление, че европейските му съкилийници били привиквани да отговарят на въпроси, а той – не. Американците и британците не били викани изобщо. Скоро на заложниците станало ясно, че похитителите им знаят кои държави са склонни да платят откуп.
Един ден охранителите дошли и посочили трима испанци. Испанското правителство било платило 6 млн. евро за тях. После четирима французи били освободени.
Европейските заложници, освен че отговаряли на лични въпроси, започнали да записват и видеа, адресирани до правителствата и близките си. В един момент тъмничарите пристигнали с колекция от оранжеви гащеризони.
23-мата заложници по онова време били разделени на две групи – тримата американци били отделени заедно с трима британци. От тях именно Фоли бил човекът, когото джихадистите най-жестоко изтезавали. Давели го докато не припадне. Когато един заложник бил връщан в килията, останалите се радвали, ако по тялото му има кръв. Това означавало, че не е бил давен.
Докато преговорите за откупи се проточвали, условията ставали все по-ужасни. Пленниците получавали по една чаена чаша храна на ден. Прекарвали седмици в пълен мрак. Единственият лъч светлина бил онзи, който се прокрадвал под вратата. Някои от похитените пълнили панталоните си с парцали, за да си направят своеобразни възглавници. Конфликтите не закъсняли. Пленниците започнали да се карат и бият помежду си.
По данни на очевидци, Фоли споделял оскъдните си дажби. В студа на сирийската зимата той предложил на друг затворник единственото си одеяло. Американецът се стараел да забавлява останалите, предлагал им да играят на нещо, направили си дори шах от хартия. Разказвали си филми сцена по сцена.
Екзекуцията наближава
През пролетта на 2014 г. заложниците били преместени в Рака, т.нар столица на „Ислямска държава”. Отново били разделени по пол. До април почти половината пленени били освободени. Нямало напредък обаче в преговорите за американците и британците. По време на „сортирането” на похитените, охранителите идентифицирали единствения руски заложник – мъж на име Сергей. Преценили, че той е най-трудно продаваемата стока.
По някое време тази пролет, маскирани мъже дошли за него. Завлекли ужасения мъж навън и го застреляли. Снимали трупа и после го показали на останалите. „Това се случва, когато првителството не плаща откуп”, обърнали се ислямистите към заложниците.
Всички съкилийници на Фоли били пуснати в двуседмичен срок. В края на май италианецът Федерико Мотка бил пуснат след като правителството платило откуп. Властите в Рим отричат тази информация. Колегата му Дейвид Хейнс обаче останал затворен, а през септември – екзекутиран.
До юни килията, която делили 23-ма души, вече била обитавана от едва 7 – четирима американци и трима британци. 15 души били освободени от март до юни, като за това били платени общо 2 млн. евро, твърдят бивши пленници и близки до тях. Един от последните напуснали килията е датският фотограф Даниел Отосен.
През август, когато ислямистките бойци дошли за Джеймс Фоли, го накарали да обуе сандали. Завели го на гол хъм до Рака. Накарали го да коленичи и му прерязали гърлото. После целият свят стана свидетел на това.
Две седмици по-късно беше разпространено подобно видео с екзекуцията на Стивън Сотлоф. През септември дойде редът и на Дейвид Хейнс. Неизвестна засега е съдбата на трима от онези 23-ма, делили една килия: Касиг, неидентифицирана жена и британецът Джон Кантли, който съпровождал Фоли преди двамата да бъдат взети в плен.
Джихадистите съобщиха, че следващият обезглавен ще бъде Питър Касиг. Онези, които са успели да избягат от ужаса на „Ислямска държава”, разказват, че сандалите, които Фоли обул и които се виждат на кадрите с обезглавеното му тяло, са същите, които всички похитени от ислямистите били карани да обуват, когато ходят до тоалетна. Онези, които са живи днес, са били в обувките на онези, които загинаха.
