Първите признаци за подобрение в живота на ромите започват бавно да се проявяват, се посочва в представен днес нов доклад относно постигнатия от държавите членки напредък по рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, съобщиха от Европейската комисия.

Вследствие на съгласуваните действия на Европейската комисия интегрирането на ромите вече присъства трайно в политическия дневен ред в цяла Европа. В доклада, публикуван днес от комисията, се прави оценка на постигнатия от 2011 г. досега напредък по рамката на ЕС и се посочват както положителните примери, така и областите, в които държавите членки трябва да положат повече усилия.

Макар все още да има редица предизвикателства, подобренията са ясно видими — по-голям брой ромски деца посещават предучилищни занятия, въвеждат се все повече програми за наставничество за оказване на помощ на ромите при намиране на работа, както и програми за използване на медиатори с цел да се преодолеят различията между ромските и останалите общности що се отнася до жилищното настаняване и достъпа до здравеопазване. Благодарение на новите регламенти на ЕС относно използването на средствата на ЕС, през периода 2014 — 2020 г. държавите членки трябва да заделят 20 % от средствата от Европейския социален фонд за социално приобщаване.

"Преди четири години темата за интеграцията на ромите не можеше да бъде открита в програмата на нито една държава-членка. Днес обаче, благодарение на съгласуваните ни действия, ставаме свидетели на вятъра на промяната", заяви заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг.

Въпреки че ромските общности продължават да се сблъскват с бедността, социалното изключване и дискриминацията, днешният доклад показва наличието на напредък, постигнат в 28-те държави членки. Сред основните заключения в него са: постигнат е добър напредък при осигуряването на гаранции за това всички ромски деца да завършват най-малкото основното си образование, като във Финландия е отчетено нарастване на посещаемостта на предучилищните занятия от 2 % на 60 %; в Унгария е приет нов закон, с който двугодишното предучилищно обучение е направено задължително за всички деца; подобно задължително двугодишно предучилищно обучение е въведено и в България; в Ирландия е утвърдена практиката на "пътуващи учители", които се движат заедно с пътуващите общности. Същевременно е нужно да се положат повече усилия за справяне с проблема със сегрегацията в общата училищна система в няколко държави от ЕС.

През последните четири години е имало опити за подобряване на пригодността за заетост на ромите, но те твърде рядко са били съчетавани със системни мерки, насочени към търсенето на работна ръка и прилагащи борба с дискриминацията и стимули за работодателите.

Държавите членки постигат сериозен напредък при насърчаването на приобщаването на ромите — двупосочен процес, който се отнася както за ромските, така и за останалите общности, но проектите с малък мащаб трябва да бъдат разгърнати в цяла Европа, за да доведат до постигането на резултат. Няколко държави са се фокусирали върху подобряването на достъпа до здравни грижи за най-уязвимите роми, като следва да се отбележат поетият от правителството на Франция ангажимент за намаляване на финансовите пречки в областта на здравеопазването и инвестициите в медиатори в тази сфера за ромските общности в Румъния и Испания. Осигуряването на основно здравно осигуряване е все още трудно в някои държави-членки.

Заделянето на достатъчно средства за интеграцията на ромите продължава да е проблем. За първи път е взето решение 20 % от средствата от Европейския социален фонд, отпускани на държавите членки за изпълнение на техните програми, да бъдат предназначени задължително за социално приобщаване, като това представлява увеличение спрямо сегашната средна стойност от 15 %. За финансовия период след 2020 г. Комисията ще проучи начините за допълнително подобряване на финансовото подпомагане в полза на приобщаването на ромите и за това то да бъде по-ефикасно, например чрез предвиждане на нарочен инструмент.