Политическата несигурност, бавният растеж извън ЕС и слабата световна търговия оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж. Това се посочва в есенната прогноза на ЕК, публикувана днес.
От комисията очакват растеж на БВП в еврозоната с 1,7 % през 2016 г. и 1,5 % през 2017 г. Растежът на БВП в целия ЕС би трябвало да следва сходен модел, като прогнозите са за 1,8 % през настоящата година и 1,6 % през 2017 г.
Според предвижданията основният двигател на растежа до 2018 г. ще бъде отново частното потребление, подкрепено от очакванията за продължаващо нарастване на заетостта и леко повишение на доходите. Растежът продължава да бъде подпомаган от благоприятното равнище на разходите по заеми вследствие на силно експанзионистичната парична политика.
Очаква се съвкупният бюджетен дефицит в еврозоната да продължи да намалява, а фискалната позиция — да остане нерестриктивна. Инвестициите ще продължат да нарастват.
На този фон обаче през следващите години ще отпаднат благоприятните условия, от които се възползваше европейската икономика в резултат на външни фактори, като например намаляващите цени на нефта и обезценяването на еврото.
За България
В есенната си прогноза Европейската комисия повиши очакванията си за растежа на българската икономика до 3,1 процента през 2016 г. и 2,9 на сто през 2017 г., при очакван ръст съответно от 2 процента и 2,4 на сто в своята пролетна прогноза.
Комисията очаква и по-нисък бюджетен дефицит за двете години спрямо пролетната си прогноза.
