Днес се навършва една година от началото на кървавите протести в Сирия, отнели живота на хиляди цивилни.
Същевременно перспективите за скорошен изход от кризата изглеждат малко вероятни. Въпреки международните усилия за една година не се намери дипломатическо решение на въпроса.
Протестите в Сирия, които режимът на Башар Асад се опитва да потуши с насилие, започнаха под влиянието на Арабската пролет.
На 15 март 2011 година, младежи, организирали се във "Фейсбук", протестират в центъра на Дамаск за "Сирия без тиранина". Протестът им трае едва 15 минути, след като са разгонени от властите, а 20 души са арестувани.
На следващия ден няколкостотин души отново протестират, този път пред вътрешното министерство на Сирия, с искане за освобождаване на задържаните. И този път властите използват сила, за да разпръснат тълпата.
Два дни по-късно протестите обхващат Дамаск, Алеп, Хомс, Хама и Дераа. А след няколко седмици и цялата страна.
Недоволството срещу властта расте, въпреки мерките предприети от правителството – обявено е извънредно положение в страната, предложен е закон за партиите и медиите, нова Конституция, а над 280 затворници са освободени.
В края на април протестите се радикализират, а исканията са за оставка на правителството. Недоволните граждани не пропускат да протестират всеки петък след молитва.
Властите обаче не отстъпват, а насилието става обичаен метод за разпръскване на демонстрациите.
Постепенно започва да се мобилизира както международната общност, така й сирийската опозиция.
Националният съвет на Сирия е създаден в края на август. Към него започнаха да се присъединяват военни, дезертирали от сирийската армия.
Съветът получи и международна подкрепа, след като беше признат от ЕС като легитимен представителна на сирийския народ.
3 февруари 2012 година е най-кървавият ден в историята на сблъсъците. При масово клане в Хомс са избити над 260 души.
Много анализатори оприличават сблъсъците в Сирия с клането в Сребреница.
За една година в страната са загинали над 8 500 цивилни, алармират сирийски наблюдатели на правата на човека. Според ООН над 1,5 милиона души имат нужда от хуманитарна помощ.
Над 25 000 са бежанците в съседните страни, а общо между 100 000 и 200 000 са били принудително да напуснат домовете си.
И докато лидерите на Тунис, Египет, Либия и Йемен бяха свалени за няколко месеца, то 46- годишният Башар Асад удържа поста си вече година ... с танкове!
