Дете от бидонвилите на Монровия, превърнало се в световна футболна звезда през 90-те години на миналия век, Джордж Уеа осъществи мечтата на своя живот след края на спортната си кариера и стана в четвъртък президент на Либерия – страна, съсипана от гражданска война, където новият лидер се надява да донесе помирение.
51-годишният някогашен блестящ нападател на „Пари Сен Жермен” и „Милан” спечели с голяма преднина – 61,5% от гласовете – втория тур на президентските избори срещу своя съперник, вицепрезидента Джоузеф Боакай.
Единственият африканец, получавал „Златната топка” – през 1995 г., Уеа често отсъстваше от страната по време на гражданската война през периода 1989 – 2003 г., в която загинаха близо 250 хил. души.
Впуснал се в политиката с приключването на конфликта, той изгуби втория тур на изборите през 2005 г. срещу Елън Джонсън-Сърлийф – първата жена, избрана за държавен глава в Африка, а след това – през 2011 г. – не успя да се пребори и за вицепрезидентския пост.
Тогава партията му отправи обвинения за фалшификации, но не постигна нищо.
Този път, докато противникът му Джоузеф Боакай подаваше все нови искове по повод „фалшификации и пропуски”, опорочили според него първия тур, Уеа прикани своите привърженици да се въоръжат с търпение и спокойствие.
В събота той демонстрира сила, като събра десетки хиляди симпатизанти на най-големия в страната стадион, в Монровия, и заяви пред АФП: „Зная, че Боакай не може да ме бие. Народът е с мен”.
Петнайсет години след като окачи бутонките си на стената, той уверява, че е натрупал опит на политическия терен и си е взел поука от предишните провали. През декември 2014 г. Уеа за пръв път зае изборна длъжност – той стана сенатор, изпреварвайки уверено един от синовете на г-жа Сърлийф.
„Промените не бива да плашат никого. Вижте моя живот – от футболист се превърнах в политик”, каза той по време на кампанията.
„И всеки от вас може да го направи. Ние си приличаме”, добави бившият футболен ас, отгледан от баба си в монровийския бидонвил Гибралтар.
Опожарена къща
Критикуват го заради твърде неясната му програма и чести отсъствия от Сената, но той отвръща, като припомня успехите си в здравеопазването и образованието, остава все така близък до населението и раздава обещания: „Ще направя така, че болниците у нас да бъдат оборудвани, а лекарите и сестрите – обучени и да имат стимул да работят”.
Уеа си избра за подгласничка Джуъл Хауард-Тейлър, бившата съпруга на някогашния партизански командир и президент Чарлз Тейлър (1997-2003), станала днес уважаван сенатор.
Но твърдейки, че „всички бяха приятели с Чарлз Тейлър”, Джордж Уеа повтаря, че „не поддържа връзки” с бившия президент, осъден през 2012 г. от международното правосъдие на 50 години затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления в съседна Сиера Леоне.
По време на гражданската война Уеа се обяви за мир в Либерия и отправяше към ООН призиви да спаси страната му. За отмъщение бунтовници опожариха къщата му в Монровия и взеха за заложници двама негови братовчеди.
От Камерун до Монако
Като човек от етноса кру, един от основните в Либерия, Джордж Уеа не е част от елита – потомците на бивши американски роби, традиционно доминиращи в политическия живот. Животът на 22-годишния тогава младеж придобива щастлив обрат за първи път през 1986 г. благодарение на Арсен Венгер.
Тренирал по онова време монакските футболисти, френският тактик го открива в камерунския отбор „Тонер” (Яунде) и го отвежда в подножието на легендарната Скала на Монако.
През следващите 14 години здравият нападател игра за най-големите европейски клубове – „Пари Сен Жермен” и „Милан” в апогея на кариерата си, а след това - за „Челси”, „Манчестер Сити”, „Марсилия”, натрупвайки внушително състояние.
Той обаче не забравя и предградията на Монровия, където все още рита футбол с приятели.
