„Хамас“ не е правилната политическа сила за палестинците, за да стигнат до мирно решение с Израел“.
Това заяви в специално интервю за Виктория Петрова Джон Негропонте - дипломатът с над 40 години опит в правителствена служба в Съединените щати.
Автобиографията му впечатлява и респектира.
Роден е в Лондон, в семейство на богати гърци. Първият му пост е на посланик в Хондурас. Бил е посланик на множество места, включително в Ирак и ООН, президентски съветник, а Джордж Буш го назначава за първи директор на Националното разузнаване на САЩ.
Има доктрина, която носи неговото име - доктрината „Негропонте“. Преди повече от две десетилетия той не подкрепя текстове от резолюция на Съвета за сигурност на ООН, свързана с конфликта между Израел и палестинците. Тя по същество гласи, че САЩ ще откажат подкрепа на всички резолюции на Съвета за сигурност, осъждащи Израел, ако те не осъждат и терористичните групи, които нападат Израел.
Как и кога ще приключи тази война между Израел и „Хамас“? Това ли е, според вас, епизод от конфликта в Близкия изток
Мисля, че задавате един от най-важните въпроси, защото ако нямаме по-дългосрочно политическо решение на проблема, мисля, че подобни проблеми ще продължат безкрайно.
Възможни ли са две държави?
Позволете да уточня - това, което ме попитахте и преди малко. Единственият начин да се избегне продължаващо повторение на подобни ситуации, които са много трагични и много болезнени за всички страни, е да търсим дългосрочно политическо решение. Съгласен съм и с последващият ви въпрос, че най-доброто политическо решение би било да съществуват две държави – Израел и Палестина, които да съжителстват мирно и съвместно. Това е включено в много резолюции на ООН и в миналото.
Да, но как, къде и при какви условия биха могли да съществуват тези две държави?
Това е много труден въпрос в момента, защото ръководството на Израел, лидерите в Израел не желаят да обсъждат подобно решение – за две държави. Вярвам, че това трябва да бъде „съживено“ и отново трябва да се работи в тази посока, за тази цел. Такива преговори е имало в миналото, но трябва да мислим в тази посока и в бъдеще, ако искаме да има някакъв вид устойчиво, дългосрочно и по-стабилно решение на ситуацията в Близкия изток.
Израелската операция в Газа - бих искала да ви помоля да коментирате. Как я оценявате?
Преди всичко трябва да видим какво направи „Хамас“, какво причини на израелците с тази изненадваща, злостна атака на 7 октомври тази година - един изключително драматичен момент. Бяха убити 1400 души, всичките невинни, живеещи в кибуците, близо до ивицата Газа, без предупреждение, свирепо. Виждал съм кадри от това какво се е случило - ужасяващо нападение. Израелското правителство реагира. Отговорът беше много решителен, за да се опита да премахне „Хамас“ от политическата картина, но бих казал, че тази операция продължава твърде дълго и нанася твърде много щети на невинни палестинци. Мисля, че би било добре да има пауза, пауза за тази враждебност, ако е възможно, макар че това именно се обсъжда и е на дневен ред в ООН. Отново да повторя - не мисля, че подобно прекъсване на огъня или пауза, просто колкото да се позволи да има хуманитарни коридори и доставки за лечение или други причини, заради които това прекъсване да е от полза. Не мисля, че това ще доведе до дългосрочно решение. Това е всъщност проблем в две части – състоянието в момента в Газа и дългосрочното политическо решение, за което споменах.
Вие имате експертни познания по този въпрос и бяхте първият директор на националното разузнаване на САЩ. Как Израел допусна нападението на 7 октомври?
Ами, използвате думата допусна, аз бих казал, че израелците бяха изненадани. Може да е имало някаква информация, че нещо някъде се планира. Понякога има някакви неща, индикации, които подсказват предварително какво би могло да се случи, но не мисля, че Израел е бил запознат с този план на „Хамас“, особено по начина, по който е извършен от „Хамас“. Не мисля, че са го позволили. Със сигурност е било неочаквано, защото всички бяха изненадани.
Има доктрина на ваше име - доктрината Негропонте, която касае именно Израел и палестинците. Това беше преди 20 години. Има ли нещо, което можете да добавите днес към тази „доктрина“?
Ами вижте аз никога не съм го наричал доктрина, други хора го наричат с това име, но мисля, че основната идея на доктрината и сега е приложима. А именно - ако ще критикуваш поведението на една страна, трябва да има баланс в преценката и да обърнеш внимание на действията на хората и от другата страна, които допринасят за този проблем. Мисля, че гледайки това, което се обсъжда в Ню Йорк днес, може тази доктрина да се приложи. Не може просто да обвиняваш само Израел за някои от крайностите, които се извършват в Газа, без да осъдим и това, което „Хамас“ направи на 7 октомври.
Смятам, че тези, които ще изготвят резолюцията, не искат да включат, нито да заклеймят извършеното от страна на „Хамас“, нито искат да споменат правото на Израел да съществува. Изглежда трябва да се намери баланс в тези резолюции, ако искаме да придвижим целия този конфликт, тази тема напред по един конструктивен и градивен начин.
Като човек прекарал 44 години на правителствена служба, бил сте посланик на много места, президентски съветник, богата автобиография - Войните в Газа и Украйна - каква част са те от американската външна политика?
Със сигурност те са от най-активните проблеми в момента в нашата външна политика. Не са цялата, но съществена. Една част от въпроса е за американските усилия за насърчаване на конструктивен диалог, подкрепа за Израел, което е крайъгълен камък на американската външна политика от дълги години, а за Украйна - там въпросът е свързан да помогнем на една държава да упражнява своето право на самоотбрана, спрямо хартата на ООН и то в много важна част от света, както знаете. Интересите на стотици милиони европейци са засегнати пряко или ще бъдат засегнати от този конфликт в Украйна. И смятам, че тук, в Съединените щати, в администрацията, усещането е, че не можем да позволим такава агресия от страна на Русия да продължи. Трябва да има съпротива спрямо нея и всички сме съгласни че украинците се борят смело и неуморно, за да защитят своята независимост.
Да ви върна отново на Близкия изток - смятате ли, че „Хамас“ може да бъде унищожена?
Знаете ли много добър въпрос. Понякога се чуя дали всъщност е възможно „Хамас“ да бъде унищожена. Дали може да бъде унищожен, или не - със сигурност не бива да се позволява да играе такава значима роля в решаването на съдбата на палестинския народ. Не смятам, че в „Хамас“ са конструктивни или градивни в целите си. Не смятам, че искат да имат мир с Израел. Мисля, че са отдадени на това да разрушат Израел, отколкото да намерят мирен изход. Истината е, че реално „Хамас“ не е правилната политическа сила за палестинците, за да стигнат до мирно решение с Израел.
А какво следва след „Хамас“?
Още един много съществен въпрос. Палестинските политически сили са разделени в последно време, откакто проведоха избори преди почти 20 години в палестинските територии. Тогава се създаде това разделение между „Фатах“ и „Хамас“. Вероятно има и други палестински сили, но въпросът ви касае нещо друго много важно – че трябва да съществува някакъв надежден палестински преговарящ, с когото да се постигне някакъв резултат с Израел, с когото да се намери решение. Повдигате много важен въпрос, но не мисля, че имам цялостен отговор. Не вярвам, че отговорът е „Хамас“ да продължи да представлява каквато и да е част от палестинския народ. Трябва да има други палестински лидери и мисля, че могат да бъдат намерени и идентифицирани.
Какво ще се случи със заложниците? Кога ще бъдат освободени и на каква цена?
Именно това е една от причините за продължаващите дискусии в Ню Йорк. Ако имаме още 7 дни, за да имаме хуманитарни доставки, съдействие за евакуиране на тежко ранените и т.н., мисля, че това би било възможно за допълнително спасяване и размяна на заложници.
Очевидно е, че Израел няма да бъде същия след като приключи този конфликт, но какви промени очаквате?
Ще ми се да знаех. Когато аз работих по темата Израел, още когато бях в администрацията на Джордж Буш, имаше много по либерално правителство – Шимон Перес, Ципи Ливни. Това бяха хора отдадени на намиране на мирно решение в региона. Смятам, че част от тази отделеност е избледняла или не съществува вече, но и че трябва да бъде съживена отново. Не знам, но изглежда има война между тези, които смятат, че не бива да има компромис с палестинците, какъвто и да е този компромис, и тези които вярват, че мирът е възможен. Мисля, че тези, които ръководят Израел в момента, т.е. със сигурност министър-председателят, изглежда са много скептични относно каквито и да е преговори и подобни процеси. Това е жалко. Мисля, че трябва наистина сериозно да се замислят за такива преговори с палестинците, но явно засега това не е тяхната нагласа.
Виждате ли разлика как света възприема този конфликт, кой е жертва, кой е окупатор?
Не съм сигурен дали това е промяна в нагласата и мисленето. Ако погледнете и назад в годината в Общото събрание, когато е имало гласове в арабската група за заклеймяване на Израел по един или друг начин, обикновено тези резолюции се радват на значителна подкрепа. Ще забележите също, че САЩ и една шепа държави са малобройните, които подкрепят Израел, а приятелите от ЕС се въздържат за осъждане на Израел по една или друга причина. Не мисля, че отношението на света към Израел се е променило. Жалко е според мен и мисия, че някои не полагат усилия да проявят разбиране спрямо Израел, да разберат ситуацията от гледна точка на Израел.
Имаше момент, в който имах много големи надежди, особено по време на миналата администрация, когато Израел успешно постигна дипломатически отношения с няколко други арабски страни - така наречените Абрахамски споразумения (б.а. Израел установява отношения с Бахрейн, Мароко, Судан и Обединените арабски емирства), и това беше много конструктивно и градивно, според мен.
Колкото по-голямо е чувството за сигурност, толкова по-малко ще се чувства под заплаха за съществуването си и то от съседните страни. Но не знам какво ще стане с тези отношения на Израел с арабските страни, но със сигурност сегашната ситуация в Газа ще усложни и ще направи по-трудни отношенията на Израел с другите страни от Близкия изток. Не е добър етапът. На кръстопът сме. И естествено хората поглеждат към Съединените щати, а нашата политика е много постоянна от 75 години към подкрепата за Израел.
