Лидерите от НАТО се събраха в края на миналата седмица във Варшава с твърдото намерение да покажат единство и решителност пред лицето на все по-предизвикателното поведение на Русия, но под повърхността тлееха различия по въпроса за това кой е най-добрият подход към огромния съсед, пише ДПА.
След анексирането от Русия на Кримския полуостров и подкрепата ѝ за сепаратистите в Украйна отношенията между западния военен алианс и Москва достигнаха най-ниското си ниво от Студената война насам.
Оттогава и двете страни помпат военни мускули и се обвиняват взаимно в дрънкане на оръжие и провокации.
Във Варшава лидерите от НАТО заявиха, че вината е на Москва.
„Агресивните действия на Русия, включително провокационните военни действия в периферията на територията на НАТО, (...) са източник на регионална нестабилност, отправят фундаментално предизвикателство към Алианса, навредиха на евроатлантическата сигурност и заплашват дългогодишната ни цел за единна, свободна и мирна Европа“, заявиха те в заключителната си декларация след края на срещата в събота.
28-те лидери дадоха зелена светлина за изпращане на военни подкрепления по целия Източен фланг на НАТО, като догодина ще бъдат дислоцирани четири батальона на ротационен принцип в Естония, Латвия, Литва и Полша – страните, които се почувстваха най-заплашени от руските действия в Украйна.
„Това в крайна сметка показва, че НАТО престана с кабинетните мерки и плановете, които си оставаха само на хартия, излезе на терена и се превърна в истинска отбранителна организация“, каза във Варшава радостно литовският президент Далия Грибаускайте.
Но други призоваха за сдържаност поради опасения, че напрежението ще прерасне във военни инциденти като свалянето през 2015 г. на руския самолет от членката на НАТО Турция на границата със Сирия.
„За Франция Русия не е враг, не е заплаха“, каза във Варшава френският президент Франсоа Оланд.
„Това, което не бива да правим в момента, е да ескалираме напрежението с дрънкане на оръжие и бойни лозунги“, каза миналия месец пред таблоида „Билд“ германският външен министър на Франк-Валтер Щайнмайер.
Германия, водещата сила в ЕС, беше сред тези, които искаха НАТО да възстанови диалога с Русия.
Постоянните представители в Алианса трябва да се срещнат с руския си колега Александър Грушко в Брюксел в сряда, за да информират Москва за взетите решения на Варшавската среща на върха.
„Не искаме нова Студена война“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „Ще продължим да се стремим към смислен и конструктивен диалог с Русия“.
Британският премиер Дейвид Камерън каза, че по този въпрос е имало „категоричен консенсус“ на официалната вечеря на срещата на върха в петък, както и че има нужда от „диалог от позиция на единството и силата по темата Украйна“. „В Европа една сила силово преначертава граници и Европа и НАТО трябва да се противопоставят решително на това“, добави той.
Украинският президент Петро Порошенко, който разговаря с лидерите от НАТО на срещата им на върха, каза, че е „демонстрирана пълна подкрепа от всички държави членки“, особено що се отнася до въпроса за санкциите срещу Русия.
ЕС, чийто държави членки в голямата си част са членки и на НАТО, този месец удължиха с шест месеца икономическите санкции срещу Москва. Лидерите от блока се очаква да обсъдят бъдещето на отношенията си с Русия по-късно през годината.
Щайнмайер заяви във Варшава, че не очаква диалогът на НАТО с Русия да бъде „лесен“. Тази среща на върха няма да подобри климата на отношенията, не на последно място защото се състоя в страна, която някога беше част от съветската сфера на влияние.
„Почти всяка среща на върха на НАТО се разглежда от руските дипломати и официални медии като враждебен акт“, коментира Александър Баунов от московския аналитичен център „Карнеги“. „Дневният ред на тазгодишната среща на върха на НАТО вероятно ще предизвика гнева на Кремъл“.
Бившият съветски президент и лауреат на Нобеловата награда за мир Михаил Горбачов в събота обвини НАТО в дрънкане на оръжие. „От студена НАТО върви към приготовления за гореща война“, каза той пред агенция Интерфакс. „Те само говорят за отбрана, но по същество правят приготовления за нападение“.
Баунов обаче предрече, че напрежението между Москва и Запада в крайна сметка ще стихне.
„И двете страни – и Русия, и НАТО, смятат, че е нужна някаква детоксикация на отношенията“, заяви той. „Има всеобщо разбиране, че не трябва да се нагнетява повече конфронтация“.
