Лидерът на социалистите във Франция Франсоа Оланд встъпи днес в длъжността президент на републиката. Пост, на който бе избран на 6 май с конкретни обещания на французите, които накараха дясно-центристките правителства в Европа да настръхнат. Особено Германия.

Първият ход на международната сцена като френски президент Франсоа Оланд ще направи именно в Берлин, където Ангела Меркел го очаква с повече от нетърпение. Най-малкото, за да чуе как Оланд ще защити предизборната си платформа с конкретни действия и преди всичко къде възнамерява да застане по всички въпроси, по които си противоречи с политиките, водени от Германия.

А различията не са малко. На първо място стои новото Европейско фискално споразумение, което беше острието на копието в кампанията на Франсоа Оланд. Обявените му намерения да пре-договори условията предизвикаха няколкократно предварителни реакции от страна на Берлин, че „избори не променят договори”.

ЕС между Берлин и Париж

Сблъсъкът на идеи между Ангела Меркел и Франсоа Оланд стои преди всичко в концепцията, която Германия иска да наложи на Европа като метод за излизане от кризата. Според Берлин най-добрият изход от криза с вътрешен дълг е намаляване на дълга посредством сурови икономически мерки.

Франсоа Оланд защитава тезата, че изходът от кризата е стимулиране на икономическия растеж, който според него ще бъде възпрепятстван от мерките, предлагани от Германия и това ще задълбочи кризата.

В тази връзка на дневен ред също стои темата с евро-облигациите. Германия е категорично против издаването на облигации, които ще позволят изкупуване на задълженията на другите страни от Еврозоната.

Като основен вносител в бюджета на ЕС, Берлин се тревожи, че тази мярка ще доведе до разваляне на дисциплината в Еврозоната, т.е. няма да стимулира по никакъв начин държавите-членки да намаляват дефицитите си. От своя страна Франсоа Оланд няколкократно по време на кампанията си се изказваше в полза на издаването на евро-облигации, като метод за справяне с дълговата криза.

Друг повод за сблъсък на идеи е старото споразумение между Никола Саркози и Ангела Меркел, свързано с Европейската централна банка (ЕЦБ). Берлин настоява на независимостта на ЕЦБ, създадена по модела на Германската централна банка – Бундесбанк.

Ангела Меркел имаше договорка с Никола Саркози ЕЦБ дори да не се споменава в публичното пространство, за да не се дразнят пазарите. Франсоа Оланд настоява Европейската централна банка да прави повече за справяне с кризата.

И, разбира се, темата „Гърция”, която по всяка вероятност ще има собствен половин час в разговора.

Приятели завинаги

Въпреки това никой не очаква германският канцлер и френският президент да не излязат усмихнати от срещата си. И за двете държави е важно Европа да изглежда единна повече от всякога, ако искат да се справят с икономическата ситуация. Френско-германският модел винаги е бил основната движеща сила на ЕС, което и Франсоа Оланд, и Ангела Меркел са изразявали вече достатъчно пъти.

Шарл де Гол (вдясно) и Конрад Аденауер подписват през 1963 г. Елисейското споразумение в Париж

Догодина се навършват 50 години от Елисейското споразумение или Договора за приятелство, който Шарл де Гол и Конрад Аденауер подписват през 1963 г. и поставя началото на новите отношения на приятелство между Франция и Германия.

И Ангела Меркел и Франсоа Оланд вече са изтъквали намеренията си за разширяване и осъвременяване на този договор по повод годишнината, което ще им даде възможност за маневра, дори и да се пообтегнат отношенията в един момент.

"Нормалният президент"

След „непредвидимия” Никола Саркози, Франсоа Оланд ще трябва да наложи един напълно променен модел на управление, в частност що се отнася до имиджа на държавен глава.

„Динамичното дуо”, което представляваха Ангела Меркел и Никола Саркози – т.нар. „Меркози” премина през една световна финансова криза и задълбочаваща се европейска рецесия от 2008 г. насам, за да успее консервативната германска канцлерка да преглътне „звездния” стил на френския президент.

От тази гледна точка един от основните лозунги на кампанията на Франсоа Оланд беше „нормалният президент”, образ който може би ще допадне по-лесно на Ангела Меркел.

А след Берлин?

Следващите 99 дни като президент на Франция ще са повече от напрегнати за Франсоа Оланд. Предстои му първа персонална среща с американския държавен глава Барак Обама утре, веднага след което ще направи дебюта си на президент на ядрена държава на срещата на върха на НАТО в Чикаго.

В края на месец май е първият му извънреден Европейски съвет – отново по темата икономическата криза в Европа. След което ще следват парламентарните избори във Франция, на които Франсоа Оланд и неговите социалисти ще трябва да защитят потенциалното мнозинство, след избирането му.

Ами, Bonne Chance!!!!