Само седем държави спазват международните стандарти за качество на въздуха и България не е сред тях. Това показва доклад на швейцарската компания IQAir, която черпи данни от над 30 000 станции за мониторинг на въздуха по целия свят.

Въпреки че общата картина на въздуха у нас се подобрява, България остава сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици и със серния диоксид, сочат данните от доклада.

Така се нареждаме на 82-ро място в класацията, а най-мръсен е въздухът в градовете Варна, София и Благоевград.

Снимка: iqair.com

Основните замърсители на въздуха в София са от отоплението с дърва и въглища, от пътния трафик и промишлеността в покрайнините на града.

Метеорологичните условия също допринасят за високите нива на замърсяване. Такива са липсата на вятър и фактът, че градът е разположен в долина, което не позволява лесното смесване на замърсения въздух с чистия.

В доклада се казва още, че 25% от замърсяването на въздуха в столицата с опасни фини прахови частици се дължи на непочистените улици, праха при строителни дейности и паркирането в зелените площи.

Въглищните централи пък са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид у нас. През 2019 г., например, дневните допустими норми на веществото бяха силно превишени в цялата страна заради най-големите въглищни електроцентрали в Гълъбово. Така ЕК заведе дело срещу България заради силното замърсяване на въздуха.

След това институциите предприеха различни мерки за подобряване на качеството на въздуха в страната. Това включваше проекта за подмяна на отоплителните уреди на хората, които използват печки с дърва, инсталиране на 22 нови уреди за измерване на ФПЧ във въздуха и въвеждане на забрана за влизане на стари коли в центъра на София. 

Снимка: Ладислав Цветков

От 134 държави и региони, изследвани в доклада, само седем отговарят на препоръчителните норми на Световната здравна организация (СЗО) за фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха, отделяни от автомобили, камиони и промишлени процеси.

Това са Австралия, Естония, Финландия, Гренада, Исландия, Мавриций и Нова Зеландия.

Според доклада на швейцарската компания повечето държави не могат да спазят стандарта от 25 микрограма ФПЧ на кубичен метър за една година.

Най-замърсената страна е Пакистан, като надвишава 14 пъти стандарта на СЗО, а следващите страни с най-мръсен въздух са Индия, Таджикистан и Буркина Фасо.

В богатите и бързо развиващи се страни напредъкът в намаляването на замърсяването на въздуха също е застрашен.

Снимка: Ладислав Цветков

Канада, за която доскоро се смяташе, че има най-чистия въздух от западния свят, миналата година се оказа с ФПЧ в наднормени нива. Това стана заради горските пожари през миналото лято, които опустошиха страната, и изпратиха замърсяващите частици през цялата страна и в САЩ.

ЕС въвежда строги мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от 80-те години на миналия век насам. През 2021 г. ЕС обнови правилата за качеството на въздуха, най-вече заради увеличените случаи на преждевременна смърт и значителния брой случаи на незаразни болести, като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове.

Обновените насоки на СЗО за качеството на въздуха имат за цел да постигнат нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г.

Продължи да четеш