Температурата в гръцките домове достига до 34 градуса по време на юлските жеги. Това показва изследване на Greenpeace и Гръцкия институт за пасивно строителство, направено в 31 жилища в цялата страна.
Лятото на 2025 г. изправя Гърция пред нова климатична реалност.
Миналото лято беше най-топлото за южната ни съседка от 1960 г. насам, като средната температура в страната надвишаваше средната стойност за периода 1991-2020 г. с 2,9°C.
Както юни, така и юли на 2024 г. бяха най-топлите съответстващи месеци за всички времена, като средните температури надвишават съответно с 3,6-4°C и 3°C средните температури за юни и юли за периода 1981-2010 г.
Освен това юлската гореща вълна беше най-дългата, регистрирана някога, а районите на Южна Гърция показаха най-голямото увеличение на броя на „тропическите нощи“ в цяла Европа.
Какво показват новите данни:
Сградите без изолация са в постоянен термичен шок от горещата вълна.
По повод първата силна гореща вълна през юли, Greenpeace публикува първите данни от изследването, което провежда в сътрудничество с Гръцкия институт за пасивно строителство в 31 жилища в цялата страна.
Резултатите показват, че вътрешните температури в неизолирани и недостатъчно обновени домове са достигнали до 34°C, докато само пасивните къщи и тези със значителни енергийни подобрения поддържат стабилни и по-ниски температурни нива.
Пасивният дом е сграда, която използва слънцето, добрата изолация и вентилацията, за да поддържа комфортна температура с много малко енергия.
Измерванията се извършват като част от изследователски проект, който се изпълнява през този период в сътрудничество с Гръцкия институт за пасивно строителство. Участват 31 жилища в Козани, Солун, Лариса, Патра, Атина и Крит, като условията на живот в три категории жилища се отчитат в реално време: в типични неизолирани жилища, в жилища, претърпели някаква форма на енергийна модернизация, и в жилища, построени по модела на пасивното строителство.
Целта на изследването е от една страна да се подчертае степента на излагане на гръцките домакинства на високи температури, а от друга, да се допринесе за създаването на политики за защита на здравето и благосъстоянието на гражданите. Окончателните резултати от изследването ще бъдат публикувани в края на годината.
Данните за периода 18-23 юли показват:
Неизолираните домове са имали постоянно високи температури, между 29 и 30°C, още в дните преди горещата вълна (18-20 юли), докато в дните на горещата вълна (21-23 юли) вътрешните температури са се повишили до 30-32°C. В тези домове температурата е останала висока дори в ранните сутрешни часове.
В пика на вълната от високи температури се наблюдава засилване на усилията на жителите да намалят температурата в домовете си чрез охладителни системи, в неизолираните домове и тези с леки енергийни подобрения температурата се върна до високи нива веднага след деактивирането на охладителните системи.
Термичните условия в домовете, претърпели леки енергийни подобрения, не се различаваха съществено от неизолираните домове. Всъщност максималната вътрешна температура (34°C) в цялата извадка от домове в проучването е регистрирана в дом с леки енергийни подобрения в Каламбака.
Домовете със значителни енергийни подобрения не показват силни колебания във вътрешната си температура преди и по време на горещата вълна, като записите остават между 27-29°C.
Пасивните домове поддържат стабилна и контролирана вътрешна температура, която се колебае средно около 26°C, с регистрирана минимална температура от 24°C и максимална от 27°C.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
