Бундесратът (горната камара на парламента) предприе втория в историята на следвоенна Германия опит за забрана на крайнодясната Националдемократическа партия (НДП), предадоха световните агенции.

Предишният опит за забрана, предприет през 2003 г. от правителството на социалдемократа Герхард Шрьодер, се провали, поради което сегашният кабинет на Ангела Меркел предпочете да не подкрепя формално инициативата.

В жалба от 250 страници до конституционния съд в Карлсруе Бундесратът посочва, че националдемократите имат същата агресивна ксенофобска позиция към чужденците, както и Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер и че политическата програма и идеологията на НДП са по същество идентични с възгледите на националсоциалистическото движение, предава ДПА.

Разглеждането на делото може да продължи месеци наред, а за забрана на НДП трябва да гласуват поне шест от 8-те членове на конституционния съд. Бундесратът трябва да
докаже, че НДП разпространява идеологията си с агресивни, насилствени и антиконституционни методи. Според Карстен Кошмидер, политолог в Берлинския свободен университет, ще бъде лесно да се докаже, че идеологията на крайнодесните е свързана с нацистката, но може да не е толкова лесно да се намерят доказателства, че НДП погазва човешките права и свободи в Германия.

Агенциите припомнят, че през 2003 г. процедурата за забрана на крайнодесните се провали, тъй като конституционният съд отхвърли иска, защото сметна за незаконно следенето на ръководителите на НДП от тайни правителствени агенти. Забраната на политическа партия в Германия е трудна, тъй като са все още живи спомените от нацисткия и комунистическия режим, които потъпкваха другомислието, отбелязва Ройтерс.

Призивите за забрана на НДП обаче зачестиха, след като през 2011 г. стана ясно, че неонацистка група е извършила серия расистки убийства преди десетилетие.

НДП е основана през 1964 г., а през 1990 г. се обедини с Националдемократическата партия на бившата Германска демократична република. Партията има около 5000 членове и участва в избори. На последните избори през септември тя получи 1,3% от гласовете.