Даниел Коен е част от Института за изследвания на националната сигурност на Израел. Той е специалист по стратегически комуникации, кибертероризъм и сигурност, стратегически капацитет и нападателни способности в киберпространството.
За Коен няма тайни в света на кибертероризма и кампаниите за влияние върху съзнанието и решенията ни чрез социалните мрежи.
Даниел Коен ръководи програмата по стратегия и разузнаване към университета в Херцелия. бил представител в Комитета по антитероризъм към Съвета за сигурност на ООН. Лектор и инструктор на много израелски институции и частни компании. Как интернет средата променя решенията ни, а след това и живота ни?
– Бихте ли ни дали някои примери как няколко публикации в социалните мрежи могат да повлияят на решенията ни, да променят мисленето ни по даден въпрос?
– Днес много се говори за това как ни влияят фалшивите новини. Имат ли потенциала да променят нагласите и да повлияват на мисленето на хората? Аз бих казал, че ако са само фалшиви новини, влизащи през основните ви профили в социалните мрежи, ще бъде един вид ехо, глъхнещо в хода на останалите новини. Но, когато е интегрирано в кампания с други средства на кибервойните, тогава се получава ефектът на колелото. Задвижва се колелото на мислене на хората и то се използва за повлияване на избори, например.
– Колко души работят в манипулативната индустрия днес в световен мащаб, имате ли информация?
– Да, всъщност има неотдавнашно проучване на Оксфордския институт по интернет, който проследи миналата година 28 държави, разработили собствени… да ги наречем центрове за киберуправление. Преди няколко месеца отново проведоха проучване и установиха скок от 28 на 48 държави, които използват "кибервойски" в социалните мрежи, някои от тях с по-малки "ферми", а други имат голям технически потенциал за киберманипулации. 48 държави, хиляди хора, работещи в тази индустрия, милиони долари, инвестирани от държавите за развиване на подобни "войски", но и малки частни компании и големи играчи. Стана голяма индустрия с много пари.
– Виждаме много примери на тролски атаки, целящи да разбият обществения имидж на политически опоненти, опозиционни мнения и лидери на мнение. Колко трудно е да се определят и неутрализират този вид стратегии?
– Днес виждаме някои интересни реакции от частни дружества. Един пример е споделянето на бази данни между големите компании от Силициевата долина като Google, YouTube, Microsoft, Facebook и Twitter – днес те вече имат обща база данни, използваща изкуствен интелект за нещо, наречено хеширане. Какво правят те – анализират данните и ако се идентифицира фалшива новина на една от платформите, се споделя с другите платформи, за да бъде премахната. Това е един начин за противодействие. Другите начини включват разпространение на целенасочено противопоставящо се съдържание. Един вид "клин клин избива", но то няма чак толкова голям успех. Положителен пример за това обаче има при американците. След година и половина, когато още губеха битката срещу „Ислямска държава” в онлайн платформите, започнаха да използват кибервоенни действия, за да унищожат сървъри, използвани от ИДИЛ, да разбият медията на „Ислямска държава”, атакуваха профили в социалните мрежи и тогава видяхме резултат.
– Даниел, в България наближават две изборни кампании – избори за Европейския парламент догодина и местни избори. Може би ще станем свидетели на много интернет кампании и тролски атаки от различни страни – има дори частни фирми, които извършват подобен вид атаки. Какъв е начинът за идентифициране на такива заплахи, какво бихте посъветвали нашите зрители?
– Преди всичко, самите зрители трябва да имат критично мислене, да се опитат да разберат дали сайтът, на който четат новините, е легитимен или не. Трябва да отбележа, че добрите сайтове, които провеждат подобни кампании, вече са се развили и изглеждат легитимни, така че е по-трудно да се определят. Но повечето сайтове само привидно се опитват да изглеждат легитимни и не са. А и внимавайте с хора, които се опитват да се свържат с вас по „Туитър” или „Фейсбук” и после споделят с вас съдържание – имайте едно наум, че може да е част от кампания, която се опитва да повлияе на мисленето ви. Преди всичко осъзнатост и критично мислене на гражданите. Правителството задължително трябва да наблюдава тези сайтове и социални мрежи и, когато забележи подобни дейности, да извести компаниите собственици, за да ги помоли да премахнат това съдържание. Видяхме големи резултати едва, когато започнаха да им бъркат в джоба, когато разбраха, че ще има солени глоби.
Да ви дам и друг пример как Израел се справи с подобно влияние в социалните мрежи. В продължение на няколко години имаше терористични атентати от типа "вълк-единак" –лица, повлияни от социалните мрежи, подтикнати да излизат и да намушкват или да застрелват хора на улицата. Израел изгради система за наблюдаване на социалните мрежи, идентифицира от една страна хората, които споделят това съдържание, и от друга страна хора, които потенциално могат да започнат да извършват подобен вид атентати. Разбрахме, че по-голямата част от облъчването в социалните мрежи идваше от палестинска територия. Идентифицираха разпространителите на позивите за атентати. Второ, идентифицираните хора, споделящи подобно съдържание, бяха арестувани съгласно Закона за борба с тероризма. И трето, имаше противоположна кампания, предлагаща позитивна алтернатива за хората – какво могат да правят, вместо да се поддават на тероризъм. Това успя да намали броя терористични атентати в Израел между 2017 г. и 2018 година.
– Даниел, накрая, кой ще спечели Първата виртуална световна война?
– Към момента има някои държави, които са много напреднали и развиват средства за киберофанзива, но и киберотбрана. Бих казал, че елитът в тази сфера са САЩ, Русия, Китай, Франция, Обединеното кралство и Израел. Според мен, ако се стигне до кибервойна, някоя от тях ще победи, като може да изключи критична инфраструктура на другия край на света. Вече видяхме пример за това от руснаците срещу украинците, как прекъсват тока например. А ако става дума за виртуална война в по-широк смисъл, там вече е друго. Не мисля, че може да се причинят големи щети само с фалшиви новини. Никоя държава не би спечелила война само с киберсредства, но има държави със способността да навредят, използвайки киберсредства.
– И един въпрос, вдъхновен от филма "Сноудън", като човек наясно с тези неща, с технологичните възможности в различни мащаби, вие слагате ли си тиксо на камерата, за да скриете телефона си например?
– Вижте, нямам техническия опит на Сноудън, но имам свой. Вярвам, че трябва да внимаваш какво споделяш на личния си компютър и как правиш резервно копие. Ако имате някаква чувствителна информация – не я споделяйте в социалните мрежи, не я пращайте по мейли. Ако можете, да, облепвайте с тиксо микрофона и камерата, но ако някой, подкрепен от световна сила, иска, ще намери начин да хакне информацията ви. Внимавайте какво споделяте, но и какво отваряте. Като получите нещо, бъдете много бдителни за това кой ви го е изпратил и не го отваряйте, ако не знаете от кого идва.
– Много благодаря, Даниел Коен, ще се видим в София на 6 ноември. За мен беше удоволствие, беше много интересно.
