Черепът на колосално древно морско чудовище е извлечен от скалите край Дорсет. Той принадлежи на свирепо морско влечуго, което е тероризирало океаните преди около 150 милиона години.
Става дума за плиозавър. Дългият 2 м фосил е един от най-пълните екземпляри от този тип, откривани някога, и дава нови сведения за този древен хищник.
Черепът ще бъде представен в специално предаване на Дейвид Атънбъро по BBC One на Нова година. Никъде другаде няма екземпляр, който да може да се сравни с него - смята местният палеонтолог Стив Ечес.
„Това е един от най-хубавите вкаменелости, върху които съм работил. Това, което го прави уникален, е, че е пълен. Долната челюст и горната част на черепа са свързани една с друга, както биха били в живота. В световен мащаб едва ли някога са откривани екземпляри с такава степен на детайлност. А ако има такива, много от частите липсват, докато при този, макар и леко изкривен, има всички кости“, казва ученият.
Черепът е по-дълъг от ръста на повечето хора, което дава представа колко голямо е било съществото. Тое имало 130 зъба.
Внушителните зъби на подводния звяр
Дълги и остри като бръснач, те могат да убият с едно ухапване. Задната част на всеки зъб е маркирана с фини хребети. Те биха помогнали на звяра да пробие плътта и след това бързо да извади кинжалните си зъби, готови за бърза втора атака.
Плиозавърът е бил върховна машина за убиване, дълга 10-12 м, с четири мощни крайника, подобни на плавници, за да се придвижва с висока скорост, и е бил най-опасният хищник в океана.
„Животното е било толкова масивно, че е било в състояние да се справи с всичко, което е имало нещастието да се окаже в неговото пространство. Не се съмнявам, че това е било нещо като подводен Т. Рекс“, казва д-р Андре Роу от Бристолския университет.
Храната е включвала и други влечуги, като дългокракия му братовчед плезиозавър и делфиноподобния ихтиозавър, а фосилните доказателства разкриват, че той дори е „пирувал“ с други преминаващи плиозаври.
Откриването на черепа
Начинът, по който е намерен този фосилен череп, е необикновен.
Всичко започва със случайна находка по време на разходка по плажа близо до залива Кимеридж в известния юрски бряг на Южна Англия, включен в списъка на световното културно наследство.
Приятелят на Стив Ечес и негов колега Фил Джейкъбс се натъква на върха на муцуната на плиозавъра, лежаща в чакъла. Той отива при Стив, за да го вземе, и двамата правят импровизирана носилка, за да пренесат фрагмента от вкаменелостта на безопасно място.
Този новооткрит екземпляр има особености, които подсказват, че е имал някои остри и много полезни сетива.
Муцуната му е осеяна с малки вдлъбнатини, в които може би са се намирали жлези, които са му помагали да открива промените в налягането на водата, предизвикани от потенциалната плячка. На главата му има дупка, в която се е намирало теменното или третото око. Такива очи имат гущерите, жабите и някои живи днес риби. То е светлочувствително и може да е помагало за откриването на други животни, особено когато плиозавърът е излизал на повърхността от дълбоки, мътни води.
