Европейска комисия, Европейски парламент, Съд на Европейския съюз, Европейски съвет, Съвет на Европейския съюз… Централи в Страсбург, Люксембург, Брюксел – объркващо нали? Но не само за теб…
„На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“
През 70-те години на миналия век бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър задава въпрос, който от десетилетия не дава мира на европейските лидери: "На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?"
През последните няколко години този въпрос се цитира все по-често. Причината - Европейският съюз е сложен. Но и за това също има причина. Тя се крие в историята му.
Как започва всичко?
Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Съюзниците победители във войната са твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на служителя във френското външно министерство Жан Моне.
Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на тази идея на 9 май 1950 г. (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Тя цели да създаде солидарност между държавите членки - солидарност, за която се очаква, че ще се разпространи и в други области. Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да се гарантира контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951 г., а влиза в сила през юли 1952 г.
Впоследствие се създават още две общности – Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957 г., влезли в сила на 1 януари 1958 г. Общностите са създадени не само за да уредят съществуващите отношения, но най-вече за да постигнат една икономическа цел в средносрочен план – създаването на общ пазар, и една политическа цел в дългосрочен план – създаването на Европейски съюз.
Европейският съюз (ЕС) е създаден с договора от Маастрихт от 1992 г. Основни цели са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, както и укрепване на социално-икономическото единство. Създаването на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници.
Европейската общност окончателно отива в историята с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Той влиза в сила на 1 декември 2009 г. и според него Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.
В основата е демокрацията. И за да работи тя в съюз, обединяващ толкова много държави с различни национални интереси, трябва да има баланс и контрол. Заради това Европейският съюз няма едноличен лидер.
Вместо това отговорностите са разпределени между седем институции:
- Европейски парламент
- Европейски съвет
- Съвет на Европейския съюз
- Европейската комисия
- Съд на Европейския съюз
- Европейската централна банка
- Европейската сметна палата
По този начин решенията се взимат тромаво, но се гарантира, че нито една държава или институция няма превес.
„Да разберем Европа“ е дигитална видео поредица на bTV. Проектът е свързан с предстоящия вот за Европейски парламент и представя интересни факти и полезна информация за Европейския съюз и европейската общност, на младите хора в България (18-35 г.)
Авторският състав на „Да разберем Европа“ включва международният редактор на bTV Новините Яна Бързакова и уеб редакторите на btvnovinite.bg.
Чрез поредицата потребителите ще научат всичко за европейската история и общите ценности, как се създава законодателството в Европа и каква е ролята на Европейския парламент по отношение на европейските политики и качеството на живот на младите хора.