Ирина Дарпатова-Пелс живее от 19 години в град шотландския град Дънди. Българската общност там се утроява, когато дойдат сезонните работници, за да берат ягоди и малини. Въпреки, че са подадени 112 заявления, почти двойно от изискваните от закона, в града няма секция. За да гласува, Ирина трябва да пътува до Абърдийн, на 110 километра от дома ѝ.
„Няма как да отидеш за половин час и да се върнеш. Иска ми се да празнувам Великден със семейството ми. Така че трябва да избирам между едното. Освен това сме и в пандемия и в локдаун. Знам, че е разрешено да се пътува за гласуване, но все пак, дали не поставям семейството си в по-голям риск“, обяснява българката.
Остров Ман е британска територия, със специален статут и собствено законодателство. В столицата Дъглас са подадени 72 заявления за гласуване, но секция не е открита. Най-близката е в Мачестър, на около 225 километра от Острова, но пътуването с кола дотам отнема около 6 часа, заради фериобта.
Станислав Станев живее на острова от 3 години. Днес не гласува не само заради разстоянието: „Границите ни са с доста големи рестрикции. Тоест , за да отида да гласувам във Великобритания, връщайки се на остров Ман, аз трябва да бъда 21 дни в изолация, което означава, че аз няма да мога да работя един месец“.
Българската общност на остров Ман наброява близо 600 души.
