В парижките атентати загинаха 130 души, повече от 300 бяха ранени. Нападенията бяха извършени на шест различни места във френската столица.
Най-много бяха жертвите в зала „Батаклан“. Там, по време на шоу на рокгрупа, нападатели разстреляха 89 души. „Няколко въоръжени мъже дойдоха на концерта. Двама или трима, не носеха маски. Влязоха с оръжие. Приличаше на „Калашников“. Разстрелваха ни като пилци“. Така френският журналист Жулиен Пиерс описа ситуацията пред Си Ен Ен.
Два дни след стрелбата френските служби се свързват със сръбските, за да проверят серийните номера на автоматите. Сърбите получават потвърждение – няколко от оръжията, използвани в Париж, са произведени в сръбската оръжейна фабрика „Застава“.
Става въпрос за автоматично оръжие от моделите „М70“ – югославско копие на „Калашников“, и късоцевната версия „М92“, произведени през 80-те и 90-те години на миналия век.
Фабриката се намира в Крагуевац, град на около 300 км от София и на около 150 км от Белград. В бивша Югославия той е известен предимно с производството на автомобилите „Застава“, чиито най-известни модели са 101, 750/850 („Фичо“) и „Корал“ („Юго“). Последният е изнасян дори за САЩ и се появява във филма „Умирай трудно 3“ (Die Hard: With a Vengeance, 1995) с Брус Уилис, в предаването „Топ гиър“ и във видеоклипа към песента на „Металика“ The Day That Never Comes:
И днес улиците на Крагуевац са пълни с колите „Застава“. Не само с „Юго“ и „Фичо“, а и с луксозните някога „1300“ и „Застава Флорида“ („Юго Сана“/„Юго Маями“/„Юго Флорида“).
Началото на автомобилното производство по лиценз на „Фиат“ е поставено преди 60 години – през 1956 г. След войните в бивша Югославия заводът става собственост на италианския автомобилен производител.
Но истинската история и душата, както казват в Крагуевац, никога не са били автомобилите, а оръжието.
Оръжейната фабрика „Застава“ е разположена малко встрани от автомобилната. Основана е през далечната 1853 г. Развива се бързо. Там се появяват първата парна машина и първото техническо училище в Сърбия. Произвеждат електричество, още преди да светнат крушките в двореца на крал Милан.
Преди Втората световна война фабриката е индустриален гигант с 12 хил. работници.
По време на войната обаче спира да работи.
В размирните години след 1990 г. играе ключова роля за сърбите, но заради ембаргото за внос и износ изпада в затруднение.
През 1999 г. е разрушена от силите на НАТО.
Днес по-голямата част от фабриката е в лошо състояние, разказва директорът по продажбите Зоран Шушич.
Той обяснява и как се произвежда оръжието. „Първоначалната заготовка е един лост, който се внася – казва той. – От лоста нататък всичко правим сами във фабриката“ – цевта, цевната кутия, механизмът, мушката, пълнителят, прикладът, ударният механизъм, спусъкът и пр.
Всеки компонент на оръжието получава един и същ фабричен номер. След монтажа оръжието минава финална проверка.
Директорът на „Застава“ Милойко Бързакович не иска да каже колко автоматични и полуавтоматични пушки, картечници, гранатомети, пистолети и снайпери произвеждат, защото е търговска тайна, но годишният оборот на фабриката е между 40 и 45 млн. евро.
Заводът не може да поема повече поръчки за тази и другата година, тъй като капацитетът му е натоварен максимално.
Кои купува оръжието на „Застава“? Най-големият клиент за цивилната продуктова програма – т.е. спортни и ловни оръжия, са САЩ.
Клиентите на бойната продуктова програма са от целия свят – всички държави от Близкия изток и Африка. „Работим с Египет, Саудитска Арабия. Със Сирия не работим директно – казва Бързакович. – Имаше и някакви доставки за Ирак, но не в големи количества“.
Кои са крайните ни клиенти е търговска тайна, но не работим, а и не можем да работим, с който и да е краен клиент без разрешение от нашето правителство, уверява Бързакович.
Сърбия е страна по различни международни конвенции, затова „Застава“ няма право да доставя оръжия на държави, които са под ембарго. Въпреки всичко, търсенето расте, признава директорът и отбелязва, че румънските, българските, чешките и руските производители също работят на пълен капацитет в момента.
„Причината за това най-вероятно е положението по целия свят. В Африка има доста събития – в Камерун, в Нигерия, „Боко харам“, в Чад, в Мароко. Навсякъде става нещо. Сега всички тези държави лека-полека засилват армиите си и се работи за това, което, лично според мен, не е хубаво, но какво да се прави“, казва Бързакович.
По думите му обаче сръбската фабрика „няма работа с „Ислямска държава“. „Застава“ не се занимава с доставка на оръжие на терористи по света“, уверява директорът.
Терористите в Париж и Брюксел са използвали оръжие от черния пазар.
„В Париж са намерени пет – шест автомата. Два от тях са доставени през 1983 г., струва ми се, но със сигурност преди 1990 г., в армията в Ново место. Два автомата – в Хърватия. Един автомат – във Високо в Босна и Херцеговина, и един – в Скопие. Всичко това става в периода 1986 г. – 1987 г. А вие добре знаете какво се случи при разпада на Югославия. И кой можеше да го контролира? В Париж не са намерени автомати само на „Застава“. Получихме искане за серийните номера на оръжията и открихме, че има китайски автомати и автомати на други производители“, каза Бързакович.
Черният пазар на оръжие процъфтява.
По думите му има хора, „които се занимават с тази търговия. Черният пазар е много доходоносен. А онези, които се занимават с тероризъм, обикновено разполагат с добро финансиране“.
След войната, при разпада на бивша Югославия, оръжието изчезва от складовете на народната армия. Изнасянето е безконтролно. Вероятно и днес има оръжие, скрито и закопано в сандъци в недостъпни горски райони, което дилърите в Словения, Европа и света продължават да разпространяват.
Най-известната кражба на оръжие в Словения, например е от 1999 г. Тогава от казармата в Постойна са изнесени много автомати, сред които и 90 броя „М70“ – точно като тези, използвани в Париж. След кражбата оръжието на практика е непроследимо, обяснява Роби Рибич от Националната следствена служба.
В момента черният пазар е залят тъкмо с оръжия от бивша Югославия, а в бъдеще – най-вероятно и от Украйна. Годишно в Словения се конфискуват 150 броя нелегални оръжия.
„Става въпрос за пехотно оръжие, автоматично оръжие. На второ място задържаме например определени експлозивни материали, като ръчни гранати или гранатомети. Въображението няма граници. Крият ги в броните, в калниците, под скоростните кутии, в праговете, в резервоарите, в автобусите, просто в чантата до себе си. Всеки ден, всеки месец се сблъскваме с нова мода“, разказва Рибич. Два нелегални пистолета са били укрити дори в хляб.
По данни на „Амнести интернешънъл“ всяка година по света в резултат на въоръжено насилие умират повече от половин милион души, а жертвите на огнестрелните оръжия в Европа са 6700 души.
В Крагуевац от производството на оръжие живеят между 12 хил. и 15 хил. души. Всеки един от тях говори с гордост за работата си в оръжейната фабрика.
За местните „това е стока като всяка друга, само дето се продава по съвсем други правила, за разлика от пералните или сешоарите за коса“. За тях „фабриката произвежда отбранително оръжие, не оръжия, с които се напада“.
Вижте целия филм във видеото.
