Светът е все по-познат и при добро желание може да отидеш на някой друг континент. Да видиш места, които преди години бяха немислими и недостъпни за нас.
Всеки сам избира къде да отиде. Ние все още опознаваме градове и държави и искаме да видим Париж, Лондон, Мюнхен или Рим. Компасът има и друга посока, която не е на Запад, а на Изток.
Преди време прочетох книгата на Збигнев Бжежински “Голямата шахматна дъска”. Написана в средата на деветдесетте години, тя е забележителна с очертаването на редица геополитически тенденции на които ние сме свидетели днес.
В тази книга Бжежински отделя внимание на азиатската част на Евразия. Той нарича този район „Кувейт на бъдещето”. Причината са страни като Туркменистан, Азербайджан, Узбекистан, които са богати на петрол и газ.
В сърцето на този район е разположен Киргизстан. Разликата от страните, които я заобикалят е, че тя не богата на суровини, петрол и газ. Има добив на злато и въглища и това е почти всичко.
Страната има своето друго богатство и това е природата. Планини и езера. Средната надморска височина е 2750 метра. Там е планинската верига Тян Шан и забележителния Памир, познат на наши алпинисти със седемхилядникът Пик Ленин.
Исторически, Киргизстан от 26 години е независима парламентарна република. Дълги години тя е в състава на СССР. Днес по пътя на демокрация и пазарна икономика, страната носи всички белези на посткомунистическите държави. Предприемачество, строителство и политически метаморфози.
Всичко което ни е познато у нас е видно и в Киргизстан. Дори когато слушаш местни хора да говорят за политика имаш чувството, че си в България. Не това е най-важното.
Страната е забележителна със своите планини и природни дадености, нещо, което ни доведе на това място. Страната не просто е непозната, но е от малкото, които все още дават възможност за открития. Нашата цел е да открием и изследваме пещери. Докато у нас изучените и картирани пещери са 6500, то в Киргизстан те са едва 600.
Въпреки своите дадености, на място има само двама спелеолози, нещо което е довело и до сътрудничество за изучаването на тези подземни природни лаборатории. Местните хора казват, че търсят и искат това сътрудничество.
Искат го във всяка една сфера и казват, че не се срамуват от това да се учат от страни, които са напреднали.
Отношението на хората и тяхното гостоприемство са навсякъде. Усещаш го по погледите на деца и възрастни на места, където такива като нас е истинско чудо, че са се появили.
Да знаеш и разбираш руски на това място е от голяма полза, защото хората са двуезични. Говорят руски и киргизки. По-младите – вече и английски.
Киргизстан е страна на контрастите. Студена зима и горещо лято. Ако човек обича планини, езера, буйни потоци и иска да се потопи в една все още естествена среда, това е мястото.
