Светът е все по-познат и при добро желание може да отидеш на някой друг континент. Да видиш места, които преди години бяха немислими и недостъпни за нас.

Всеки сам избира къде да отиде. Ние все още опознаваме градове и държави и искаме да видим Париж, Лондон, Мюнхен или Рим. Компасът има и друга посока, която не е на Запад, а на Изток.

Преди време прочетох книгата на Збигнев Бжежински “Голямата шахматна дъска”. Написана в средата на деветдесетте години, тя е забележителна с очертаването на редица геополитически тенденции на които ние сме свидетели днес.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

В тази книга Бжежински отделя внимание на азиатската част на Евразия. Той нарича този район „Кувейт на бъдещето”. Причината са страни като Туркменистан, Азербайджан, Узбекистан, които са богати на петрол и газ.

В сърцето на този район е разположен Киргизстан. Разликата от страните, които я заобикалят е, че тя не богата на суровини, петрол и газ. Има добив на злато и въглища и това е почти всичко.

Страната има своето друго богатство и това е природата. Планини и езера. Средната надморска височина е 2750 метра. Там е планинската верига Тян Шан и забележителния Памир, познат на наши алпинисти със седемхилядникът Пик Ленин.

Исторически, Киргизстан от 26 години е независима парламентарна република. Дълги години тя е в състава на СССР.  Днес по пътя на демокрация и пазарна икономика, страната носи всички белези на посткомунистическите държави. Предприемачество, строителство и политически метаморфози.

Всичко което ни е познато у нас е видно и в Киргизстан. Дори когато слушаш местни хора да говорят за политика имаш чувството, че си в България. Не това е най-важното.

Страната е забележителна със своите планини и природни дадености, нещо, което ни доведе на това място. Страната не просто е непозната, но е от малкото, които все още дават възможност за открития. Нашата цел е да открием и изследваме пещери. Докато у нас изучените и картирани пещери са 6500, то в Киргизстан те са едва 600.

Въпреки своите дадености, на място има само двама спелеолози, нещо което е довело и до сътрудничество за изучаването на тези подземни природни лаборатории. Местните хора казват, че търсят и искат това сътрудничество.

Искат го във всяка една сфера и казват, че не се срамуват от това да се учат от страни, които са напреднали.

Отношението на хората и тяхното гостоприемство са навсякъде. Усещаш го по погледите на деца и възрастни на места, където такива като нас е истинско чудо, че са се появили. 

Да знаеш и разбираш руски на това място е от голяма полза, защото хората са двуезични. Говорят руски и киргизки. По-младите – вече и английски.

Киргизстан е страна на контрастите. Студена зима и горещо лято. Ако човек обича планини, езера, буйни потоци и иска да се потопи в една все още естествена среда, това е мястото.