В Русия всичко е голямо и изглежда безкрайно и необятно: територията, дългата руска зима... и управлението на Владимир Путин. След като миналата неделя спечели изборите, той започва своя четвърти президентски мандат и ще е начело на Русия близо четвърт век.
Местните казват, че за да разбереш Русия, трябва да си преживял там поне няколко зими. Да си ял чебуреки, пелмени и борш в кръчмите, да си пил водка и коняк след премръзване, да си водил на маса десетки разговори.
За политиката, олигарсите и православието. И, разбира се, за Владимир Владимирович Путин.
В ненужния град
Това е Наро-Фоминск 11. Град, чието име е като пореден номер. Град, който всъщност не съществува.
„Ужасен град, ужасен. лоши пътища, дерат ни с много пари, няма ремонти. Така живеем. Вонята във входовете е непоносима. и се пренася в домовете ни”, жалва се Татяна. Наро-Фоминск 11 е бивш военен затворен град. Бил е със специален статут до 2010 г. и там било разположено секретно ракетно поделение. После военните се отказали от него и той се оказал ничий.
Никой не го иска и – не дава пари за администрирането му. От него се отказали и Московска, и Калужска област. Границата между тях минава покрай жилищен блок. В домовете няма отопление, защото не е ясно коя от двете области отговаря за него. Няма нищо – полиция, Бърза помощ, аптека и болница.
Александра Ивановна е жена на бивш военен. Живее тук от 48 години с цялото си семейство в двустаен апартамент от 40 квадрата. В едната стая синът и снахата гледат бебето. В другата – тя гледа болния си мъж. С когото всъщност отдавна е разведена, но й е жал да го изостави.
В стаите е 13 градуса.
В 13-те блока живеят няколкостотин човека. Преди имали своя избирателна секция. Вече нямат. Сега трябва да вземат рейса и да пътуват 20 километра до секция в друго населено място. А всъщност се намират само на 85 километра от Москва. „Преди ни докарваха бюлетини да гласуваме и имахме секция. Сега ние от Московска област трябва да гласуваме в някакъв колхоз, представяте ли си?”, гневи се Александра Ивановна.
Въпреки тази картина, хората обаче ще гласуват. За Путин. Може да има проблеми, но пенсиите идват навреме и жителите на ненужния град си живеят… „някак”.
И докато властите в Наро-Фоминск 11 вземат решение – в Московска или в Калужска област да е този град, децата му продължават да играят в снега. Между бомбоубежището и замръзналата вода на мръсния канал. Хората казват, че всъщност са благодарни за студа навън. Защото така поне им е спестена миризмата. И за снега, защото така запълва ужасните дупки по улиците.
Така е в Наро Фоминск 11. Но на Рубльовка животът е друг. Къщи за милиони. Стени, високи по три метра. И хора, които наистина живеят добре. Тук обаче никой не иска да говори.
А и тези хора няма как да ги срещнеш – те винаги са в колите, зад оградите или стените си. Живеят в друг, много по-различен свят.
(Пародия на) избор
Междувременно, на един от най-големите пазари в Москва има и нови, и стари неща, но няма купувачи, жалват се продавачите. „Напоследък е много, много лошо положението. Хората обедняха. Не мога да взема дори половината цена на стоката, която продавам”, разказва Виктор, който продава предмети от XIX век.
Хората казват, че изборите няма да променят живота им. Затова се отнасят към тях спокойно и дори равнодушно.
Някои наистина харесват Владимир Путин. Други казват, че винаги ще гласуват за кандидата на комунистите. А трети – че с оглед на кандидатите, всяко гласуване е голям компромис.
И политолозите са съгласни с това твърдение. И допълват, че с оглед на разположението на силите опозицията е била обречена от самото начало да загуби.
„Специфичното е, че имаше 7 кандидати, които разбираха, че няма да победят, но участват в изборите за президент, защото те са чудесна платформа за представяне на идеи и в последствие – за доразвиването на тези идеи на парламентарните избори. ние Даже имаме шега, че който не се е кандидатирал за президент, не е никакъв политик. Тоест, политическата кариера започва с издигането за президент. и не е важно какъв процент ще получиш – 0,4 или 5, или 10, хората разбират кой си”, обяснява Вячеслав Смирнов.
Изборите в Русия са трудно и скъпо занимание. От близо 60 желаещи да се кандидатират, до участие във вота бяха допуснати само 8 човека. Нещо като прикрит финансов ценз. По думите на анализатора Смирнов половин милион долара отиват само за организационни разходи заради мащабите на страната. Затова и седмината конкуренти на Путин са впечатлили със самата си способност в крайна сметка да се кандидатират.
„През цялото време всички знаехме, че тези хора повече от 4 процента няма да получат. но за тях се гласува както за любим футболен отбор или актьор”, посочва той. И опозиционните кандидати сякаш го знаеха през цялото време. Затова и също не се напрягаха особено. Така оправдаха всички очаквания на политолозите – че ще се борят не за първото място, а за второто и всяко друго, което е различно от срамното последно.
Така разликата между Владимир Путин и комуниста Павел Грудинин се оказа повече от 60%. Огромна дистанция между първото и второто място. Въпреки това, кампанията беше тежка и ожесточена. А в борбата за проценти бяха хвърлени всички усилия и средства.
ТВ водещата Ксения Собчак дори успя да уреди поставянето на мемориална плоча на убития край Кремъл Борис Немцов. И докара на тази церемония сина на Немцов Антон. В крайна сметка обаче, случи се това, което всички знаеха и очакваха. Изненади и изненадани нямаше.
Какво следва?
Така изборите приключиха. И въпреки, че имаше очаквания за масови протести – нищо такова не се случи.
От Левия фронт на Сергей Удалцов обявиха, че не признават изборите, но тази новина дори не влезе във вечерните емисии новини. И докато той даваше разпалени изявления на площада, всички загубили кандидати отидоха да се срещнат с Владимир Путин.
Някои от кандидатите дори разчитат техните партии да бъдат представени при сформирането на новия кабинет. И въпреки че не го казват официално, вече имат планове за властта.
Анализаторите казват, че руската душа трудно се разбира. Например, скандалът с отравянето на Сергей Скрипал само затвърди авторитета на Путин, казват те. Защото според тях руският човек не се страхува от санкциите на Европа.
В крайна сметка, само около 20 процента от всички руснаци имат международен паспорт. На другите той просто не им трябва.
