Нос Па дьо Кале във Франция е границата между Ламанша и Северно море. Там свършва Европа. На 35 км в северозападна посока е най-близкият британски бряг. Но външните граници на Великобритания се пазят на френска територия.
Кале е един от най-бедните градове във Франция и е сред шампионите по висок процент безработица. През него почти задължително минава пътят на мигрантите, които мечтаят за Обединеното кралство.
Споразумение от 2003 г. уточнява, че британски и френски полицаи пазят Кралството от бежански потоци от френската страна на Ламанша. Оттогава Кале е символ не само на хуманитарна катастрофа, а и на морална криза, която разтърсва Европа. И поставя под въпрос основните й ценности. Същата тази Европа, с която Великобритания през юни реши да се раздели, до голяма степен именно заради страха от тях - потенциалните имигранти.
„Джунглата" е най-големият мигрантски лагер на континента. Познаваме го от серията репортажи на bTV през февруари тази година. Днес обаче напрежението е много по-голямо. Хората в лагера вече не са сирийци, нито бежанци от война, основно са икономически мигранти от Афганистан, Судан и Еритрея.
През февруари тази година в лагера живееха около 5000 души, сега те са над 10 000. Двойно повече хора – върху половината от предишната територия. Френските власти междувременно разчистиха огромно пространство с хиляди палатки и бараки. Обявиха, че „Джунглата” ще бъде напълно разрушена до края на годината, т.е. остават броени седмици преди всички тези хиляди хора да бъдат пренасочени към приемни центрове из цяла Франция. В градове, които не желаят мигранти и мигранти, които не желаят тези градове. Преминаването във Великобритания е вече въпрос на живот или на смърт.
„Минават през дворовете на хората, качват до шосето и хвърлят дънери по пътя. Затова всяка нощ ние тръгваме най-напред оттук. После отиваме до влаковата линия. Мигрантите обикновено минават оттам с откраднатите дървета, столове, маси, барбекюта. С тях правят барикадите за камионите”, казва млад французин, създател на групата „Гневните от Кале".
Тежкотоварните камиони принудително спират пред препятствията. Десетки мигранти пробват да се качат или просто да се захванат за нещо.
Напрежението в Кале изглежда взривоопасно. Строи се нова, трета и още по-висока ограда покрай магистралата. Великобритания я финансира, цената е около 3 млн. евро. От едната й страна местните жители са убедени, че и тя няма да послужи за нищо. От другата страна мигрантите стават все по-агресивни.
Кале днес е между два свята, между мръсотия и хуманност, между агресия и вяра в човешки права. Далеч от Брюксел и от дипломатичния тон, но съвсем близо до британския бряг, където потъват не само надеждите на стотици хиляди мигранти, а може би и тези за единна Европа.