Август 2014. Два месеца след като се самопровъзгласява за халифат „Ислямска държава” напада язидската общност в провинция Синджар, Северен Ирак. Стотици мъже и възрастни жени са избити, а младите - взети в плен.
Едва на 19 и на 15 години, Надя и Ламия са сред отвлечените от бойците на „Ислямска държава”.
До този момент Надя учи и мечтае да стане учителка по история. Познава терористите само от телевизията. Докато не ги вижда навсякъде по улиците на селото, в което живее. Някои са с маски, други - не, говорят различни езици. Разделят мъжете от жените. Шестима от братята на Надя са убити пред очите й, защото отказват да приемат исляма.
„Терористите дойдоха и нападнаха селото ни. Бях с Ламия. Плениха всички жени и деца. Убиха мъжете ни, а нас отвлякоха и ни казаха, че ще сме техни робини. Нямахме представа какво предстои - изнасилваха ни многократно и ни превърнаха в робини, а бащите, братята и мъжете ни бяха убити”, разказва Надя Мурад.
Джихадистите отвеждат Надя в Мосул - иракската крепост на „Ислямска държава”. Заключена е в къща с други момичета, също робини на ИДИЛ. Държат ги като пленници - военни трофеи, които препродават на пазара за роби.
„Много от момичета направиха опити за самоубийство, а някои отнеха живота си заради зверствата, на които бяха подложени. В началото не губих надеждата си за бягство, нито за момент. Надявах се, че ще оцелея и че някак нещата ще се оправят. Въпреки всичко, на което бях подложена. Но дойде момент, в който те ни показваха снимки и клипове как убиват хората и какви зверства извършват, терористичните нападения, които правят. Тогава си казах, че това е краят, краят на човечността”, казва Надя.
След три месеца на побой и издевателства Надя успява да избяга от мъчителя си. Спасява я семейство, което живее в съседство. Извеждат Надя извън контролираната от „Ислямска държава” територия и с помощта им момичето стига до бежански лагер.
Терорът за Ламия обаче продължава близо 700 дни. Разделена от близките си, тя е препродавана няколко пъти на различни бойци на ИДИЛ.
„Тези дни непрекъснато си мисля за това, което ми се случи, за всичко, което преживях и преживявам сега. Оцелях само защото мислех за семейството си. Всъщност два пъти опитах да се самоубия. Посегнах на живота си, но неуспешно. Още при първия път, когато бях отвлечена от родното ми село, ме изнасилиха. Не знам как издържах! Не знам как успях да се примиря, да си кажа „Това се случи". Тогава обаче осъзнах, че има още много млади жени като мен - изнасилени! Има и много жени, които имат деца, също изнасилени! Видях как отнемат децата от тези жени. Казвах си, че трябва да издържа, че трябва да успея и да разглася всички тези зверства, за да разбере целият свят за тях. Това ме държеше жива и ми даваше сила”, категорична е Ламия Аджи Башар.
Един от мъчителите на Ламия я принуждава да му помага в правенето на взривни устройства. В продължение на месеци въпреки волята си прави бомби и жилетки за атентатори самоубийци.
„Всеки път, когато опитвах да избягам, ме арестуваха отново и измъчваха. Тогава си казвах, че трябва да продължавам да опитвам, дори да ме арестуват пак. Мислех си, че трябва да избягам, да разкажа историята си извън Ирак, за да разберат хората какво правят „Ислямска държава”. Това, което те правят, е престъпление против човечеството”, казва Ламия.
Последният джихадист, в чиито ръце попада Ламия, е директор на болница в Мосул. Въпреки хуманитарната същност на професията си д-р Ислам изтезава младото момиче. Семейството й обаче успява да плати на трафиканти и да я спасят.
„Избягах с Катрин, моя приятелка от детството и още едно момиче на девет години, също робиня на д-р Ислам. Минахме през цялата територия, контролирана от „Ислямска държава” и точно, когато мислехме, че вече почти сме в безопасност, Катрин случайно се приближи до мина. Тя експлодира и последното, което чух, бяха смъртните писъци на двете момичета. Когато се съвзех след експлозията, разбрах, че повече никога няма да виждам. Тялото ми гореше”, посочва Ламия.
Повече от две години след началото на ужаса момичетата все още изключително трудно говорят за преживяното. Въпреки терора и зверствата след освобождаването си се посвещават на борбата с „Ислямска държава” и най-вече на каузата геноцидът над язидите да бъде признат и осъден.
„Днес моят живот е като живота на всяка жертва на терористите. Различен е от нормалния. Белязан. Защото докато „Ислямска държава” съществува, няма живот за мен”, изтъква Ламия.
„Хората от нашата общност живеят в геноцид вече две години. Семейството ми, близките ни, съседите ни са убити или поробени. Живеят в терор, а много са в масови гробове”, заявява и Надя.
Повече от 3500 жени и деца от общността все още са в плен на „Ислямска държава”. Жестокостта на ислямистите не е случайна. Язидите са етнорелигиозно малцинство в арабската държава. Смята се, че те са едни от най-старите етноси в района. Религията им е определяна като смесица от християнството, мюсюлманството и зороастризма. За джихадистите те са "неверници" и дори "слуги на дявола".
„Язидите се явиха като най-удобната общност, на която да се случи по най-бруталния начин и като включим крайното разбиране на исляма на ИД, те трябва да се прочистят, да бъдат унищожени и са нищо повече от роби. Използването на жените, изнасилването, е един от инструментите на войната, ИД не държат патента, те са го превърнали в значителна част от своята идеология и начин за контролиране на тези територии”, коментира Руслан Трад, анализатор по близкоизточни въпроси.
„ИД прояви подобна жестокост не само към язидките или към друговерките, такава жестокост беше проявена и населението на Мосул - в първия ден, в който беше завладян, на публични места са поставяни листовки, гласящи, че всички мюсюлмански семейства с дъщери над 14 години са длъжни да ги заведат при сражаващите се братя и това завършва със заплахата, че всеки, който не се съобрази, ще изпита силата на шериата”, заяви проф. Татяна Дронзина, автор на изследвания в областта на тероризма.
„Беше въведено официално и робството, като бяха определени ценоразписи, цената на жената до 9 години е най-висока, беше въведено и ограничението, че максимално 3 жени могат да се допускат поради ограничеността на ресурса”, допълни тя.
Свидетелствата за жестокостта на ислямистите са много. В интернет се публикува наръчник за това как бойците на ИДИЛ да се отнасят със сексуалните си робини, а видео показва нагледно отношението на терористите към жените като към стока.
„От край време женското тяло е бойно поле, а с изобретяване на женския самоубийствен тероризъм тялото на жената стана и оръжие. От тази гледна точка ИД ни поразява със степента на жестокостта, но не предлага нищо ново. Това е един от начините да поддържа определени етнорелигиозни йерархии. За ИД жените са стратегически ресурс”, обясни проф. Дронзина.
Според Руслан Трад варварщината е целенасочена. „Тя не е просто защото си отишъл да убиваш, не става дума за жажда за кръв, по-скоро се показва, че има жажда за кръв, тези клипове и тези действия, на които ставаме свидетели, е абсолютно целенасочено - да се държи врагът отвън и отвътре, смазване на съпротивата и унижение на враговете”, допълни той.
Според него случаите на насилие са целенасочени.
„Пропагандната им машина работи благодарение на това, защото сега ние си представяме смазана машина, репресивен апарат и бойци, готови на всичко - това е идеята на пропагандата, а дали е така - това е отделен въпрос. Религията им служи за щит. Колкото повече се вглеждаме в религиозната им обвивка, не виждаме пробойната. Далеч не са непобедима групировка”, смята анализаторът.
„Ислямска държава” са срещу всички, нарочени от тях за „неверници" - искат да убият мъжете и да поробят жените и децата и досега успешно гонят целта си. Ако не се борим срещу тях, идеологията на „Ислямска държава” ще се разраства”, посочва Надя Мурад.
Днес Надя и Ламия лекуват травмите и белезите на жените, жертви на джихадистите. Живеят в Германия по проект за жените-бежанки, преживели сексуално насилие. Надя е посланик на добра воля на ООН, а благодарение на лечението си Ламия възстанови част от зрението си.
„Знаете ли, ако сега видя отново мъчителите си ще им кажа, че не аз съм направила нещо! Аз не съм виновна за нищо! Те извършват престъпления уж в името на Бог, но всъщност изобщо не живеят според Божията воля, нищо от това не е в името на Бог, не! „Ислямска държава” са неверниците, не ние”, убедена е Ламия.
