Първата жертва на джихадист във Франция е мюсюлманин и е бил войник. Дни след годишнината от най-кървавите атентати във Франция през 2015 г., Науфал, братът на Имад, избра да говори публично за първи път пред Десислава Минчева и оператора Добромир Иванов.

11 март 2012 г. – Имад Ибн Зиатен продава мотора си. Купувачът идва на срещата със скутер, изважда пистолет и заповядва на Имад да падне на колене. Имад е висш военен, парашутист, владее източни бойни изкуства. Не пада на колене, но и няма време да реагира. Екзекутиран е в главата с няколко куршума – само защото е военен.

За по-малко от седмица, са убити още 6 души, три от тях са деца.

Терористът е 22-годишният Мохамед Мера, първият активен джихадист във Франция.

„Имам още много въпроси да му задам. Затова идвам по няколко пъти на ден. Много въпроси си задавам и на себе си. Тук понякога намирам отговори. Тук мога да общувам с брат ми”, казва Науфал Ибн Зиатен, посещавайки гроба на брат си.

Науфал е на 28 години. Той е малкият брат на Имад и винаги се е възхищавал от него. Затова и преди години тръгва по неговия път.

„Когато бяхме още момчета, Имад се гордееше с мен, защото успях да стигна там, където исках. Постъпих в полицията. Той вече беше в армията. Имахме много общи неща. Той все се закачаше с мен – от висотата на човек в армията, все се майтапеше с моята полиция”, спомня си Науфал.

Когато се срещаме в гробището в град Руан, пред паметната плоча на Имад вече има свежа бяла роза. Науфал носи нова. Идва за трети път този ден.

Науфал се приближава до паметника, поставя бяла роза, целува плочата, почиства я и плаче.

Впечатляваща е приликата между семейството на братята Ибн Зиатен и това на атентатора.

– Вие произхождате от мюсюлманско семейство, много религиозно. Какво казвате на мюсюлманите, които убиват в името на Исляма?

– Срам ме е! Мисля, че Бог сигурно плаче, когато вижда това. Сигурно е ужасен. Това не е нашата религия. Ние сме възпитани в любов, в мир, в толерантност, уважение. Това е за нас  Ислямът. Той не се приема насила, не проповядва омраза, нито война.

– Има ли моменти, в които позволявате на идеята за отмъщение да влезе във вас? Искало ли ви се вие лично да отмъстите?

– Не! Отмъщението не е сред ценностите, които съм научил от родителите ми. Роден съм тук и уважавам ценностите на тази държава. Уважавам правата на другите. Вярвам в съдебната система. Няма да се подам на омразата.

Това е секта, банда убийци. Те не могат да са мюсюлмани. Ние си имаме ценности, уважаваме другия. Тези, които само се наричат мюсюлмани, не могат да са ми братя по религия.

– Науфал, какво бихте искали да кажете на момчетата и на момичетата, които се готвят да убиват в името на Исляма? Някои от тях ще го направят. Кажете им нещо.

– Искам да им кажа, че това не може да е в името на Исляма. Ако искате да вървите в този посока и наричате това Ислям, знайте,  че става въпрос за обикновена банда престъпници. Това са убийци, завладени от омраза, с желание за терор. Те нападат, убиват, изнасилват. Тези хора са мръсни, няма религия в тях. Не влизайте в тази секта!

Както всеки ден, Науфал си тръгва от гробището в последната минута преди да го затворят. Ще се върне отново утре рано сутринта. Ако е спокойно в полицията, където работи, ще мине и следобед, както всеки ден от 5 години насам.