На България й предстоят няколко мащабни инфраструктурни проекта, обхващащи изграждането на тунели – в тази връзка страната може да почерпи от опита на Швейцария, която може да се похвали с едни от най-големите фирми за тунелно строителство в Европа. Мотивирана с тази цел Лиляна Павлова се запозна в Люцерн и Цюрих с най-новите технологии при изграждането и рехабилитацията на тунели и пътни настилки.
Пред представителите на местни фирми от бранша, както и официални лица, българският регионален министър посочи, че пред София стои едно голямо предизвикателство - изграждането на тунела в Кресненското дефиле, дълъг над 13 километра.
„Швейцария е постигнала много в безопасността на подобни съоръжения. Почти една трета от инфраструктурата й е преди всичко тунели. Швейцария има общо 1100 километра тунели, а България – едва 20 километра. Ние имаме много съоръжения като мостове - 4000, но големите тунели се броят буквално на пръстите на двете ни ръце. Най-дългият тунел в България е един 1,2 км”, заяви Павлова и уточни, че именно швейцарският опит ще се ползва за правилното подреждане на приоритетите при българския проект: проектиране, планиране и управление на такъв сложен тунел.
Пред страната ни стои и друг амбициозен тунелен проект - този под Шипка, допълни министърът.
Тя се срещна и с федералния министър на околната среда, транспорта, енергетиката и комуникациите на Швейцария Дорис Лойтард и с директора на федералната служба Пътна инфраструктура Рудолф Дитерле. Павлова запозна колегите си с предстоящи водни проекти в България като изграждането на язовири Пловдивци, Нейковци и Луда Яна, както и пречиствателни станции за питейна вода към тях.
