На 31 август председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу взе метрото до Европейски съюз: спирка от новата линия на метрото на София, за чието откриване с българския премиер беше пристигнал. Предвид, че половината от разходите за построяването на линията са дошли от фондовете на ЕС, това беше „перфектната демонстрация” на това, как Европа помага на страната, каза той.
С тези думи започва материалът, озаглавен „България и еврото: трудни времена, трудни пари” на авторитетното британско седмично издание „The Economist”.
С над 1,5 млрд. евро средства от ЕС все още не похарчени, българите определено могат да очакват повече подобни инфраструктурни проекти. Малцина оплакваха присъединяването към ЕС през 2007 г. Стотици хиляди българи сега живеят и работят в държави от ЕС и въпреки рецесията изпращат все по-големи суми у дома, пише още The Economist.
Заедно с още седем други държави от ЕС България е задължена от договор да приеме еврото. Отлични публични финанси означават, че страната изпълнява всички критерии за приемане в Еврозоната. Но никой не очаква единната европейска валута: наистина, когато финансовият министър Симеон Дянков заяви през април, че сега не е времето за присъединяване, новината едва се чу. (Европейската централна банка следва същия подход.) Но когато той и г-н Борисов заявиха същото нещо пред „Уолстрийт Джърнъл” на 4 септември, това се превърна в голямо събитие.
Според Симеон Дянков една причина за това, е че обявяването съвпадна с подобни анонси от страна на Полша, Латвия и Литва. Хърватия ще се присъедини към ЕС следващата година и външния й министър Весна Пушич заяви на пресконференция в Словения на 3 септември, че проблемът с еврото не стои на дневен ред в обозримото бъдеще.
Докато не е ясна съдбата на еврото, казва Симеон Дянков, рисковете от присъединяването са много по-големи от очакваните ползи. „Тогава защо да се присъединяват?” Марин Лесенски, анализатор, заявява пред The Economist, че българите са доволни от актуалното статукво и мнозинството е против приемане на еврото. Българският лев е обвързан с еврото от самото начало (а преди това беше за германската марка от 1997 г.) във валутен борд. Така че България се възползва вече от голяма част от предимствата на единната валута.
Димитър Бечев, анализатор от неправителствената организация Европейски съвет по международни отношения смята, че зад целия фурор се крие нещо друго. Според него това е „сигналния изстрел” за предизборната кампания за изборите следващата година, допълва The Economist.
Бойко Борисов е персонаж в отлична физическа и персонална (която, някои определят като смущаваща) форма: бивш бодигард и кмет на София, който от дълго време упорито отрича връзките с организираната престъпност, в които го обвиняват, коментира още изданието.
Нито една партия в съвременната българска история не е успявала да спечели втори управленски мандат. Вътрешните борби са отслабили основната опозиция, социалистите, така че дясно-центристката коалиция на премиера Борисов може и да има шанс за историческа победа.
Симеон Дянков е подложен на натиск от притиснатите държавни служители и пенсионери, които искат пари. С приближаването на изборите, може би ще бъде нарушена финансовата дисциплина, въпреки че г-н Дянков заема твърда позиция: „Не, в никакъв случай”, завършва материалът на The Economist.
