9 август беше паметен ден за Беларус и за политическата история на страната. За шести пореден път Александър Лукашенко спечели избори и остана на президентския пост. Нехарактерната за Европа над 80-процентова подкрепа (според официалните данни) дойде на фона на многохилядни протести с твърдения за изборни нарушения.
Стигна се до сблъсъци с полицията и жертви. Опозицията в лицето на основния ѝ кандидат Светлана Тихановска обяви резултатите за фалшифицирани. Събитията в столицата Минск привлякоха международния фокус, като световните медии широко отразиха недоволството, а политическите лидери и европейските институции осъдиха поведението на властта.
Беларус рядко попада в епицентъра на световните новини. Този път обаче това стана в момент, в който самите жители на бившата съветска република нямат достъп до почти никакви новини.
Няма информация – няма проблем
В наричаната „последната европейска диктатура“ настана информационно затъмнение за случващото се. Националната телевизия не отрази протестите, а в един от дните интернет връзката на национално равнище спря.
Когато получиха връзка през сателит (а не чрез държавните оптични трасета), а чрез тях – и със света, единствените „осмелили се“ да покажат ставащото бяха недоволстващите граждани и редица независими сайтове.
Всичко това се случи в социалните мрежи, а не в ефир.
Мрак и тишина в сърцето на Европа
Информационният портал Tut.by пише, че служители на държавното медийно предприятие „Белтелерадиокомпании“ днес отново са на протест. Пред сградата са били поставени ограждения, като там е бил планиран концерт на „забранени“ музиканти. Хората заявиха, че ще протестират всеки ден.
Преди дни телевизията отново беше окупирана от демонстранти. Те настояваха събитията от протестите да бъдат отразявани, а истината – показана на обществото и света.
„Ройтерс“ пък описва ситуацията със спирането на интернета. Някои от протестиращите твърдят, че не са успявали да четат новини с дни. Властите отричат да имат нещо общо с неработещата мрежа.
„Туитър“ обяви през изминалия понеделник, че се забелязва „блокиране и задушаване на социалната мрежа в Беларус в резултат на протестите след обявяването на изборните резултати“. Цитатът завършва с #KeepItOn – или иначе казано „Дръжте го включен“.
Достъпът до „Гугъл“ и „Фейсбук“ също беше значително ограничен. „Файненшъл таймс“ пише, че спирането на интернет вече не е новина в страни с авторитарен режим. Като пример дава Русия и Китай. Изданието отбелязва, че подобни ходове са полезни, когато става дума за репресия и цензура.
Лукашенко обвини външни сили за прекъсването на интернет и опит за вътрешна провокация. Освен това през приложението „Телеграм“, хора не са успели да се координират и насочат медицинска помощ към места, за които е имало информация, че има ранени.
FT допълва, че според компанията за киберсигурност Qrator Labs, прекъсванията на мрежата са калкулирани ходове, с които да се пречи на протеста.
Решението – промени в Конституцията
Лукашенко обяви, че няма да е вечен и един ден ще си тръгне. Преди това да стане обаче той призова за промени в Конституцията на страната чрез референдум. Подобни ходове бяха предприети от президентите на Русия и Турция, когато властта там изглеждаше крехка и ѝ трябваше нужното бетониране. В резултат – Владимир Путин може да остане на власт до 2036 г.
След като заяви, че докато е жив, няма да свика нови избори, Лукашенко беше освиркан пред един от най-големите заводи в Минск.
„Ако някой не иска да работи, нека да напусне. Никой няма да ви спре, нито ще ви притиска. Вратите са отворени. Извинете ме, ако съм директен, но времената са такива и трябва да съм честен с вас. Казах ви всичко, сега може да ми подвиквате: "Върви си!"“, каза той.
Бъдещето на една бивша съветска република
Лукашенко постави условие – референдум ще има, при положение, че протестите спрат. Оттук нататък предстои да стане ясно дали и кои страни ще подкрепят или допълнително ще критикуват властта в Минск.
Все още не е категорична позицията на Русия. Кремъл единствено заяви готовност да помогне на Беларус с военна помощ. Разговорите и анализите на ситуацията обаче продължават. Двете страни имат много силни политически, исторически, икономически и културни връзки, но по енергийните въпроси не липсват търкания, в хода на които Лукашенко открито се противопоставя на Путин.
Междувременно, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предложи да посредничи за разрешаването на кризата в страната. От изключителна важност е какво решение, мерки или пък санкции ще предприеме ЕС. Вчера членовете на Европарламента излязоха със съвместно становище, в което се казва, че не разпознават Александър Лукашенко като легитимен президент на Беларус и го считат за persona non-grata.
Тази новина със сигурност е стигнала до коридорите на властта в Минск, но дали скоро ще я научат и обикновените жители на страната, в момента няма как да знаем.
-
Светът 2 мин.Естония иска заседание на Съвета за сигурност на ООН за Беларус -
Светът 2 мин.Лукашенко обяви готовност да подаде оставка след референдум за конституционни промени -
Светът 1 мин.Европейските лидери ще обсъдят обстановката в Беларус на извънредна среща -
Светът 2 мин.Лидерката на опозицията в Беларус: Готова съм да поема отговорността
-
Светът 2 мин.Естония иска заседание на Съвета за сигурност на ООН за Беларус -
Светът 2 мин.Лукашенко обяви готовност да подаде оставка след референдум за конституционни промени -
Светът 1 мин.Европейските лидери ще обсъдят обстановката в Беларус на извънредна среща -
Светът 2 мин.Лидерката на опозицията в Беларус: Готова съм да поема отговорността
