Най-малко 20 бедняшки квартала и лагера са изникнали около шведската столица Стокхолм през последните няколко години. Те са приютили представители на приблизително 80 националности, бягащи от бедността и кризата извън Швеция. Те създават онази атмосфера, която се смяташе за завинаги оставена в миналото в резултат на развитието на социалната държава, пише агенция „Блумбърг” в коментар за мигратската политика на Швеция, цитиран от БТА.

„Всичко това е наистина тъжно - има хора, които са толкова бедни, че трябва да идват тук, за да просят", каза 35-годишният картограф Линус Рисплинг, който живее в „Хьогдален" от 2007 г. „Те не правят нищо лошо, внасят живот в центъра на квартала и са много приятни и учтиви - винаги ме поздравяват, докато тичам", разказва той.

Не всички шведи са така благоразположени. Увеличаването на броя на пристигащите чужденци, наред с растящата безработица през последните шест години, засилва подкрепата за антиимигранстката партия „Шведски демократи".

Социологически проучвания показват, че тя може да спечели над 10% от гласовете на изборите през септември, с което да затвърди мястото си на политическа сила с определяща роля за властовите позиции на предвожданите от социалдемократите и от консерваторите блокове.

В момент, когато броят на сирийските бежанци рязко се увеличава, Швеция е на второ място по приемане на търсещи убежище хора в Европа. Поради това, че до голяма степен избегна дълговата и икономическата криза в Европа, скандинавската държава е също така място, където идват имигранти, загубили своята работа в родните си страни.

След като през XX век премахна крайната бедност и изгради социалната държава, сега Швеция се мъчи да намери начин как да задоволи нуждите на групи, които попадат извън изградените от нея системи.

„Изгонете ги"

Миграцията в ЕС „определено е проблем", смята депутатът Рихард Йомсхоф от партията „Шведски демократи", която влезе в парламента през 2010 г. „Много от тези хора просят по улиците и могат да бъдат доста досадни. Ние високо и ясно заявяваме, че би трябвало да имаме правото да им кажем да се преместят, но и да ги изгоним от Швеция", каза той.

Домове от две-три каравани са сгушени под отрупани със сняг дървета на хълмовете на „Хьогдален" близо до железопътна линия, кариера за чакъл и натоварен път. На едно място те граничат с четири бараки, направени от дърво и пластмаса.

Един следобед през януари, когато температурата беше под нулата, единственият признак на живот беше димът, който се издигаше от стара каравана. Млада жена, която излезе от караваната, отказа да разговаря, след като беше запитана на английски, шведски и немски. Трима мъже, застанали до кола с българска регистрация, отказаха да отговорят на немски.

„Човешки права"

Председателят на Шведската национална асоциация на ромите в Европа Стефано Кужиков заяви в телефонно интервю преди седмица, че е важно да се има предвид, че гражданите на всички страни от Европейски съюз имат право да живеят където и да било в общността.

„Въпросът опира и до правата на човека, а това е аспект, на който е нужно да се обърне повече внимание", заяви той по телефона от Стокхолм. „В дебатите има твърде голямо разделение на „ние" и „те", което поражда предразсъдъци, дискриминация, неравенства и омраза в нашето общество", каза Кужиков.

Според допитване, оповестено на 25 януари от „Новус опиниън", „Шведските демократи" са смятани за партията с най-добра имиграционна политика. Почти 20% от анкетираните ги поставиха начело в списъка. Проучването показа, че въпросът се е изкачил на седмо място по важност, а преди четири години е бил на тринайсето.

Подобна съпротива се надига на различни места в Европа - Великобритания обсъжда ограничаване на имиграцията, а Националният фронт печели позиции във Франция. В Норвегия антиимигранстката Партия на прогреса стана част от правителството през октомври.

„Шведски демократи" се противопоставиха заедно с опозицията на предложените от сегашното правителство на малцинството данъчни съкращения за хората с високи доходи, както и на продажбата на активи. Партията казва, че основните въпроси за нея са имиграцията, борбата с престъпността и грижата за възрастните хора.

Бунтове в Стокхолм

Стокхолмски предградия бяха разтърсени миналата година от продължили почти седмица бунтове в райони с високи нива на имиграция и безработица. Според шведската статистическа служба броят на имигрантите е нараснал със 17%, достигайки 52 816 през първата половина на 2013 г., и е на път да достигне рекордно равнище. В края на 2012 г. 15% от 9,5-милионното население са били родени в чужбина.

Имиграционните въпроси са „това, около което се мобилизират „Шведски демократи", каза изследователят от Гьотеборгския университет Андрей Коконен. „Като се има предвид, че въпросът за имиграцията придобива по-голяма важност за избирателите, е доста възможно той да играе голяма роля на изборите", заяви той.

Бедняшките квартали „вълнуват хората", изтъкна Коконен. „Тези, които и без това са критично настроени към имиграцията, ще помислят, че това е проблем", заяви изследователят.

Допитване на „Новус", оповестено на 2 февруари, показа, че „Шведски демократи" биха спечелили 11% от гласовете, ако изборите бяха сега, което е повече от получените от тях 5,7% през 2010 г. Социалдемократическият блок би спечелил 51,1%, което би му осигурило крехко мнозинство над правителството на министър-председателя Фредрик Рейнфелд.

„Социални амбиции"

Премиерът Рейнфелд казва, че е благосклонен към имиграцията. „Голяма част от наблюдаваното увеличаване на заетостта се дължи на хора, които са родени извън Швеция, и сега те ни предоставят ресурсите, с които да подкрепим социалните си амбиции", каза той преди месец на срещата на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Мигрантите от ЕС, които са главно от Румъния, Полша и Испания, могат законно да влизат и остават в Швеция, но езиковите бариери и липсата на опит правят трудно намирането на работа, каза говорителката на благотворителната организация от шведската столица „Стокхолмс стадсмишън" Анна Йохансон.

Икономическа криза

ЮСпоред организацията увеличаването на миграцията „почти изцяло се дължи на икономическата криза в Южна Европа и широко разпространената бедност и неравенство, главно в Източна Европа", коментира Йохансон.

Социалните служби на града са преброили 80 различни националности в биваците, изникнали в квартали като „Ринкеби", „Тенста" и „Флемингсберг". Лагерът в „Хьогдален" е най-големият и на моменти в него живеят над 100 души.

Допитване до бездомни имигранти от ЕС, проведено от Националният съвет за здравеопазване и социални грижи през май, показа, че 80 процента от тях са мъже, само 20% получават доход от работа, а една трета се препитават с просия и музикални изпълнения на улицата. „Огромното мнозинство" идва от Румъния, а други големи групи са от Полша и Испания.

Градът започва проект „Зимна нощ", който осигурява временно място за преспиване. Той също така поддържа център за съвет и подкрепа „Кръстопът", който предлага възможности за хранене, къпане и пране.

Заплашени от изгонване

Останалата част от Швеция също усеща напрежението. В около 67 от общините в Швеция има бездомни имигранти от ЕС, установи проучване на радио „Ехото" миналата година. В края на миналата година Бурос плати за връщането в Румъния на група хора, опънали палатки в парк в центъра на града.

Сега Стокхолм иска да изгони хората, установили се в „Хьогдален". „Няма нищо странно в това изгонване, правили сме го и преди, но този път предизвикателството е, че това се превръща в много по-голям въпрос, откогато и да било", каза по телефона Фредрик Юрдел от социалните служби на града. „Обстановката в „Хьогдален" започва да прилича на тази в някой бивак или бедняшки квартал", заяви той.

Стокхолм проучва алтернативни начини за настаняването им и също така обмисля да плаща за връщането на някои в родните им страни, каза социалният служител.
Според бягащия за здраве Рисплинг изникналият лагер напомня за миналото на Швеция, а сега настояще, както и за това, че Швеция е част от един по-голям свят.

„В миналото бедните жители на Стокхолм живееха в подобни условия", каза Рисплинг. „В днешно време в такова положение са бедни хора от други страни. Това е част от глобализацията, но се надявам, че условията им на живот скоро може да се подобрят",
заяви той.