Когато Бубакар Туре и съквартирантите му чуват внезапен, гръмотевичен трясък до апартамента си, първоначалната им мисъл е, че това е земетресение. Поглеждат през прозорците на кухнята си, в която до този момент са приготвяли вечерята си и разбират, че е паднал автобус.
„Изтичахме до мястото, на което автобусът гореше, и чух виковете на жена - „Бебето ми, бебето ми“, разказва пред Би Би Си 27-годишният Бубакар, който е от Гамбия.
„Успях да издърпам жената през прозореца, а след това извадих сина ѝ, който беше силно обгорен, но все още жив”, споделя още той.
Автобусът, който превозва туристи, се е връщал от историческия център на Венеция. Той се е движел по натоварен надлез, когато внезапно се е обърнал настрани. Бариерите са се счупили под тежестта му и возилото е паднало край железопътен прелез, където избухва в пламъци.
Загиналите са най-малко 21. От 15-те ранени повечето остават в реанимация. Някои от жертвите са деца, сред които и бебе.
Сред загиналите има граждани на седем държави, сред които Украйна, Германия, Румъния и Португалия, съобщиха от кметството на Венеция.
Бубакар Туре описва как е грабнал пожарогасителя от автобуса, за да помогне за потушаването на пламъците, но това не е било достатъчно.
"Хората около мен ми даваха още пожарогасители, но нищо не помагаше. Трябваше да чакаме пожарникарите. Изтеглих няколко души на безопасно място - жена, мъж и дете. Хората кървяха от главите си, имаше толкова много кръв", спомня си мъжът.
Неговият съквартирант Одион Ебоигбе от Нигерия издърпва други ранени през измежду останките на електрическия автобус, чиито батерии се смята, че са се запалили.
„Успяхме да спасим много хора, но за съжаление други загинаха“, казва Одион.
В социалните мрежи двамата чернокожи мъже са определяни като супергерои.
„Не се уплаших, не мислех за собствената си безопасност, защото видях хора с разцепени глави. Днес колегите ми ме попитаха „Какво си мислеше, когато тръгна към пламъците“, а аз им казах: “Просто трябваше да спася жените и децата", споделя още той.
След като спешните екипи пристигат, огнеборците прекарват часове в гасенето на пламъците, а медиците започват да помагат на ранените. Телата на загиналите са толкова обгорели, че ще са необходими ДНК проби за идентифициране на някои от загиналите.
На мястото на надлеза, където автобусът прави последния катастрофален завой, предпазните парапети са разбити, а парчета стъкло лежат върху асфалта. Някой е поставил жълти цветя в памет на жертвите.
Според властите следи от внезапно спиране от автобуса няма. Видеонаблюдението, разгледано до момента, показва как превозното средство се изкачва стабилно по надлеза и след това очевидно забавя, преди необяснимо да се прекатури срещу бариерите и да се отклони встрани.
Шофьорът Алберто Рицото е работил в автобусната компания от седем години. Според разследващите при него може да е настъпил внезапен медицински проблем, заради който е загубил контрол над управлението.
Роднини на жертвите от чужбина пристигат във Венеция. Сред ранените има граждани от Украйна, Германия, Хърватия и Испания. Според местните медии сред тях са двама братя германци - на 7 и 13 години, които са загубили и двамата си родители.
„На борда е имало цели семейства - баби и дядовци, внуци, съпрузи", коментира Чиара Берти от болницата Анджело ди Местре.
Трагедията повдига въпроси за състоянието на бариерите на надлеза, които очевидно са остарявали и ръждясвали. Според Доменико Музико - ръководител на Асоциацията на жертвите на пътнотранспортните произшествия, инцидентът е "предсказана трагедия".
"Поддържането на пътищата в Италия е лошо. Твърде малко се инвестира в пътната безопасност. Смята се, че 30% от произшествията се дължат на това", коментира той пред АФП.
Бубакар и Одион казват, че не са спали след катастрофата. Когато им казват, че някои хора ги наричат герои, те вдигат рамене.
„Ако спасяването на хора те прави герой, тогава може би. Когато някой има нужда от помощ, защото умира, не можете просто да си тръгнете“, смята Бубакар.
