В четвъртък вечерта най-обсъжданото име в Европа беше това на Борис Джонсън – той стана министър на външните работи на Великобритания. Неговият баща – Стенли Джонсън, също е политик във Великобритания. Той е открит, говори директно и има какво да каже. Интервю за предаването „120 минути” той даде преди трагичните събития в Ница и Турция.
Кой е Стенли Джонсън
Стенли и Борис Джонсън си приличат като близнаци. Или по-точно Борис Джонсън наследява всички черти на своя баща - от буйната светла коса до маниера на говорене. И има причина това да е така - първият политик в семейството е бащата, а не синът.
Стенли Джонсън определя себе си като човек от провинцията. Той е роден през 1940 г. година в Корнуол. Живее с родителите Осман Кемал Джонсън и Ирен Уилямс във ферма в южната част на Англия, която все още поддържа.
Неговият дядо Али Кемал Бей - турчин със славянски корени, е един от известните журналисти в Османската империя и противник на султана. Един от хората, които заклеймяват публично масовите убийства на арменци по време на Първата световна война. Линчуван е от тълпата в Измит през 1922 година.
През 1973 г. Великобритания се присъединява към Европейската общност. Стенли Джонсън започва работа в Европейската комисия. В продължение на пет години е европейски депутат, излъчен от консервативната партия. Бивш служител е на Световната банка. През цялата си кариера се занимава с темите опазване на околната среда и борбата със замърсяването. Носител е на награда на "Грийнпийс" и специална награда за поезия. Баща е на шест деца, сред които двама политици - Борис и Джо Джонсън.
Стенли Джонсън ръководи кампания срещу избиването на тюлени по бреговете на Канада. Автор е на криминални романи, сред които "Комисарят", по който е направен филм през 1988 г.
Светослав Иванов: Добре дошли в „120 минути”. Много Ви благодаря, че уважихте нашите зрители.
Стенли Джонсън: За мен е удоволствие да говоря днес с Вас.
Светослав Иванов: Вие бяхте доста активен в убеждаването Англия да остане в Европейския съюз. Защо бяхте на коренно различна позиция от защитниците на излизането, сред които е и Вашият син Борис?
Стенли Джонсън: Дълги години съм работил по политиката на Европейския съюз по отношение околната среда - за чиста вода и чист въздух, за защита на природата. Участвах в създаването на една мрежа в цяла Европа, наречена „Натура 2000”, в която участва и България.
Много се притеснявахме и аз, и много мои приятели, че ако Великобритания напусне Европейския съюз, някои от протекциите, извоювани за защита на околната среда като част от политиката на Европа, могат да бъдат заплашени. Прав сте, водих кампания Великобритания да остане в Европейския съюз.
Светослав Иванов: Синът Ви можеше да бъде премиер, господин Джонсън, но се отказа. Отговорността от брекзита ли го уплаши и как ще се справи като външен министър според вас?
Стенли Джонсън: Прав сте, синът ми Борис ще бъде министър на външните работи. Но същевременно е назначен и министър, отговорен за преговорите около брекзита, казва се Дейвид Дейвис и още един министър - Лиъм Фокс, който ще отговаря за развиването на търговските ни отношения. В момента нещата не са напълно утвърдени, но съм убеден, че брекзитът е необратим, освен ако няма някакво преосмисляне по отношение на свободното движение от страна на нашите партньори в ЕС.
Светослав Иванов: Тъй като вниманието на Европа и света в момента е концентрирано върху Вашия син, какъв съвет му дадохте през тези дни като баща на син? Какво му казахте, когато разбрахте, че той ще поеме външното министерство в Лондон?
Стенли Джонсън: Огромна привилегия е. Това е един от исторически най-важните постове в държавата, на първо място е поста на министър-председателя, след това на финансовия министър и на трето място - това на министъра на външните работи. За него това е голяма привилегия и аз като баща чувствам изключителна чест за това, че синът ми е отличен по този начин. Знам, че много се интересува от Европа, от история, написал е много книги, много статии и съм убеден, че има едно забележително ниво на интелигентност, необходимо за поста.
Светослав Иванов: Господин Джонсън, Вие сте човек с много ясна гражданска позиция, какво би Ви накарало да протестирате срещу това правителство и срещу външната политика на това правителство?
Стенли Джонсън: Много интересно... Например, ако това правителство каже: „Не, искаме да изхвърлим всички международни договорености по отношение на околната среда, които сме подписали", ако каже: „Повече няма да участваме в Парижкото споразумение за промяната в климата", ако няма да се грижим за защитата на застрашените видове или да не се грижим за чистотата на моретата.
Аз съм еколог по душа и това би ме накарало да протестирам. След месец, месец и половина ще поведа поход в Лондон за международно действие за забраняване продажбата на слонова кост в света, за да спасим слоновете.
Светослав Иванов: Сега, след като са ясни резултатите от референдума, какъв е Вашият анализ, кое уплаши Вашите сънародници - „полския водопроводчик", мигрантите от Източна Европа като българите и румънците или Абу Хамза от джамията във Финсбъри парк например?
Стенли Джонсън: Според мен основната причина хората да гласуват за изливане, беше осъзнаването, че имиграцията към нашата страна през последните 10 години и очакваната такава за следващите няколко десетилетия просто не може да бъде понесена от страната ни. Говорим за половин милион души на година и това беше основния проблем. От моя гледна точка, ако партньорите ни в Европа всъщност бяха осъзнали колко сериозно е това за Обединеното кралство, може би щяха да проявят повече гъвкавост, когато се опитвахме да се договорим с тях по-рано тази година.
Светослав Иванов: За какъв тип миграция говорите, мигрантите от Източна Европа, които започнаха да навлизат във Великобритания след разширяването на Европейския съюз или за мигрантите от Азия и Близкия Изток, например като хората от Пакистан, които започнаха да влизат в Англия доста преди това?
Стенли Джонсън: Това са две различни категории на миграция към нашата страна - половината идват от страни извън Евросъюза, другата половина - от Европейския съюз. Що се касае до страните извън, нашата държава има правни механизми да контролира този поток, но, когато става въпрос за мигранти от евросъюза, нямаме правни средства за контрол заради принципа за свобода на движение в съюза. Европейските страни членки при определени обстоятелства трябва да имат правото да въвеждат национални мерки за контрол .Ако това беше така, нямаше да има брекзит.
Светослав Иванов: Какво имате предвид? Например съгласен ли сте в Англия да бъде въведен австралийският модел, който да не допуска мигранти, които не говорят добър английски?
Стенли Джонсън: Ами не съм съвсем запознат с австралийския модел, но мисля, че е абсолютно право една държава да може да определи кой да влезе на територията ѝ и кой не. В този смисъл сегашните правила в ЕС не дават такава възможност и се боя, че това беше повратния момент в оформянето на общественото мнение тук. Може да има хора и в други държави в Европа, които да са на това мнение, може би и в Унгария, може би в България, не знам. Става въпрос за важен приоритет, европейските институции трябва да преосмислят текста на член 45 на договора за функционирането на ЕС, третиращ свободното движение на хора.
Светослав Иванов: Отново имате жена за министър-председател, Вашият син стана министър на външните работи. Кажете ми, мислите ли, че Великобритания ще остане цяла, че ще оцелее в този ѝ вид? Шотландците изразиха намерение да си тръгнат от съюза, ако това се налага от Великобритания, за да останат в ЕС, ирландците също не изглеждат много щастливи. Мислите ли, че Вие ще запазите тази Великобритания?
Стенли Джонсън: Много интересен въпрос, много уместен. Личното ми убеждение е, че ще останем Обединено кралство. Според мен шотландците ще пожелаят да останат в Обединеното кралство, същото мисля ще се отнася и за Уелс, и за Северна Ирландия. Според мен това е най-вероятното, но не съм сто процента сигурен.
Светослав Иванов: Как ще изглежда Великобритания след 10 години?
Стенли Джонсън: От моя лична гледна точка бих желал Обединеното кралство да бъде много по-стабилно като население, отколкото сега. При нас населението расте най-бързо в ЕС – над 5 млн. за десет години, и не е невъзможно след 20 години да сме изпреварили и Германия като най-населена държава в ЕС. Не смятам, че това е правилното развитие за нас. Бих желал да видя Великобритания с много по-нисък прираст, със стабилизиране на населението. Това е важно поради много причини - социални, икономически, екологични. Това е правилния път и смятам, че въпросът с миграцията е жизнено важен.
Светослав Иванов: Какво бихте казали на българите, все още Великобритания привлекателна страна ли е, и Англия в частност, привлекателна страна ли е за живот и работа за тях?
Стенли Джонсън: Според мен българите, както и всички други, които идват тук, трябва да се впишат в рамката на нашата система за имиграционен контрол, когато бъде създадена такава. Смятам, че това е необходимо да стане. Приемам, че и британците, които отиват да живеят в друга държава, те също трябва да очакват даден контрол, ако искат да живеят в София или по Черноморието например. Такава е реалността. Има и друг аспект, а именно огромният брой хора, чакащи да влязат тук от Северна Африка и Сирия. Това усложнява още повече ситуацията. Питате ме как искам да изглежда Великобритания след 10 години. Искам след 10 години Обединеното кралство да прилича малко повече на това, което беше преди 20-30 години, не съм от тези които искат непрекъснат растеж, непрекъснато увеличаване броя на населението и непрекъсната промяна, искам малко стабилност.
Светослав Иванов: Накрая мога ли да разчитам на прословутото английско чувство за хумор. Любимия Ви виц, свързан с правителството или дори с Борис Джонсън?
Стенли Джонсън: Много интересно, не мога да се сетя в момента. Любимият ми виц... Ужас, много се извинявам, чувал съм много вицове, но не се сещам сега.
Светослав Иванов: Ще завърша тогава с леко странното за Вас българско чувство за хумор, господин Джонсън. Ако ще се разпадате като Великобритания, сте добре дошъл в България, тук и без това има много британски хора, възрастни хора, пенсионери, които избраха българската провинция. Само казвате и Ви намираме къща. Добре сте дошъл...
Светослав Иванов: Много хубава идея, бил съм в България през 1961 г.. Карах мотоциклет от Лондон до Индия и карах през България по път към Турция. Имам и къща в Гърция, така че би било чудесна идея, тъй като тя не е далеч от Солун, бих могъл да дойда на север и да Ви посетя.
Светослав Иванов: И какво помните от тогава, от 1961 г?
Стенли Джонсън: Помня как карахме, посетихме великолепната катедрала в София, после карахме към Одрин с приятел, бяхме на два мотоциклета. Трябва да се върна отново със сигурност.
Светослав Иванов: Много Ви благодаря за този разговор, беше изключително интересно, добре сте дошъл в България, добре сте дошъл в нашето студио. Много поздрави на голямото Ви семейство.
Стенли Джонсън: Ще му предам непременно. Сигурен съм, че България ще бъде на върха в списъка с посещения.
Светослав Иванов: Това ще е изключително интересно посещение. Предайте му, че е добре дошъл и в „120 минути", за да поговорим по някои сериозни теми с него.
