Октомври 1990 г., почти 11 години преди атентатите на 11 септември и четири години преди първия самоубийствен атентат в Европа, нещо странно се случва в София. Американският посланик Хю Кенет Хил не предполага, че от скоро е мишена на група от хора, които планират да окървавят София.
През 90-та е в сърцето на останала в тайна секретна операция и опит за атентат, целящ убийството не само на американския посланик, но и взривяването на три от най-големите сгради в София. Време е да повдигнем завесата над една от най-големите и опасни мистерии на прехода.
Намираме вече пенсионирания дипломат в малък град в щата Вирджиния. Веднага ми прави впечатление, че този човек не е забравил българския си език.
Когато преминаваме към разговора за коледата на 1990 г., тонът на Кен Хил се променя. Спомня си ясно момента на евакуация на него и семейството му: "Държавният департамент евакуира мен, семейството ми (имаме две деца) и един приятел, който беше дошъл на гости за Коледа, за две седмици с оглед нашата безопасност”.
Наистина ли целта на групата е била едновременното взривяване на „Шератон”, „Кемпински” и американското посолство?
Не знаех абсолютно нищо за това. Не бях наясно, че това е тяхната цел. Доколкото аз бях осведомен, тяхната цел беше да взривят Американското посолство.
Как се чувствахте тогава? Като човек, който работи с опрян в главата пистолет?
Ако някой те заплаши с убийство и мислиш, че може да го извърши, няма как да не ти повлияе силно.
През 1990 г. в България започват да влизат хора със странни националности. „В кръга на лицата, които имаха отношение към сигнала имаше японец, имаше филипинец, имаше палестинец, имаше арабин, имаше колумбиец. Това нещо беше изключително изненадващо! За първи път не само ние, това нещо не беше известно в световната практика", спомня си бившият главен секретар на МВР ген. Тодор Бояджиев.
Оказва се, че японецът е член на терористичната група Японска червена армия, взривила завод на „Мицубиши”. Японските служби веднага изпращат свои агенти в София.
Палестинецът пък е част от Организацията за освобождение на Палестина, заради което идват агенти на МОСАД, а колумбиеца отговаря за финансирането на групата, с пари от кокаин. По това време Съединените американски щати готвят първото военно нападение над Ирак.
Очаква се операция „Пустинна буря" да започне до няколко месеца, затова терористите планират и своя удар в българската столица. ЦРУ също е принудено да влезе в България.
Междувременно, българските власти не смеят да арестуват терористите, защото доказателствата срещу тях са прекалено косвени. Затова те решават да им подскажат, че техният замисъл е разкрит: „Беше намерен начина до тях да достигне информация, че ги чакат много години затвор, ако се опитат да реализират дейност против интересите на България. Много бързо си стегнаха багажа."
Но операцията срещу групата набира скорост извън границите на страната. Все още документите с конкретните резултати от нея са секретни.
Поглед назад
Посланик Хил не знае тези подробности, но е благодарен на българските власти и до днес. Кен Хил има забележителна дипломатическа кариера. През 1982 г. той е човекът, който връчва на генерал Любен Гоцев папка с доказателства за незаконната търговия на българската държава с оръжия и наркотици в Близкия изток.
Пристигате в България за първи път през 1982. Интересно ми е да чуя как един американец би описал България в началото на 80-те?
По онова време западните посолства не можеха да имат контакт с българи. Аз имах едва няколко връзки в българското правителство, а именно с господин Георги Дамянов, който беше заместник-директор на протокола в Министерството на външните работи. Бях в контакт и с Валери Пчелинцев, тогавашния референт за САЩ във външното министерство. Българите нямаха право да общуват с нас и бяхме възпрепятствани от контакт с български граждани.
Като какво например? Усещахте ли да сте под 24-часово наблюдение?
Да, можеше да очакваш телефонът ти да се подслушва, дори в колата ти да е поставено записващо устройство. Някои американци от посолството бяха преследвани, предполагам от тайната полиция, не съм сигурен. Не съм чувствал някога да ме следят, но определено правеха всичко по силите си да не контактуваме с българи и да не им показваме Съединените щати като приятелска страна.
Например веднъж искахме да посетим Смолян, друг път Видин. Позволиха ни да го направим, но пътуванията бяха изцяло организирани от така наречената Дирекция „Протокол" на външното министерство и имахме специални екскурзоводи, за да бъдат спокойни, че ще видим само онова, което властите искаха да видим.
Ясно. Имате ли интересни истории? Например в книгата си разказвате за случай с индонезийския посланик.
Той беше индонезийски дипломат, който се обаждаше вкъщи, в Индонезия. Говореше на индонезийски диалект и по средата на разговора някой ги прекъсна и попита „Извинете, на какъв език говорите?".
Има и друг подобен случай. На 11 ноември 1982 г., американски празник, работех в посолството и получих обаждане от японския посланик. Той ми каза, че японските медии дочули, че Леонид Брежнев, Генералния секретар на ЦК на Съветския съюз, бил починал. По средата на разговора ни връзката прекъсна. Няколко минути по-късно ми се обади холандския посланик, който каза „Чух, че Леонид Брежнев е по…" и връзката веднага прекъсна. За около час не можеше нито да се направи, нито да се получи телефонно обаждане в американското посолство. Предполагам, че от БКП не бяха решили как ще се справят с новината за кончината на Брежнев и затова не са искали още никой да я обсъжда.
Не, никога не съм се срещал с него. Работех на много ниско ниво в йерархията, бях заместник-посланик. Посланикът, Роб Бери, се запозна с него. Видях го отдалеч веднъж в НДК на някакво културно събитие, но никога не съм общувал с него и не съм се запознавал лично с него.
В началото на 80-те, когато сте в България като първи заместник-посланик, имате поредица от срещи с една ключова фигура тогава, човек, който се смята за мозъка зад прехода - ген. Любен Гоцев. В книгата си пишете, че сте предавали на българските власти информация с правни доказателства, че България търгува с оръжия и наркотици с Близкия Изток. Как протичаха срещите ви?
Не съм се срещал лично с Любен Гоцев, познавам го, говорил съм с него, но посланикът се срещаше с него. За българската организация за търговия „Кинтекс”, която смятахме, че е обвързана с „Държавна сигурност”, та събрахме информация, че са замесени с износ на наркотици от Близкия Изток към Европа и на оръжия от Европа към Близкия Изток. Посланик Бери предостави информация по този случай на Любен Гоцев.
След това го препратиха към Петър Младенов, министърът на външните работи, а накрая препоръчаха да се срещне с Тодор Живков. Той летя до Варна за среща с Тодор Живков в Евксиноград, сподели цялата информация, събрана от нас, и Живков отвърна, че ще провери случая. Никога не се спомена нищо повече.
Има много конспирации около ролята на Американския фонд за демокрация във финансирането на българската опозиция. Според някои медийни публикации фондът е свързан с ЦРУ. Какъв е коментарът Ви?
Това не е истина, тези фондове бяха въведени от Конгреса и свързани с политическите ни партии. Демократическата партия имаше една от тези групи, които се срещаха с хора в България и ги подготвяха за търговия и за това как да работят в демокрация. Републиканската партия също имаше подобна група, която дойде и работи с хора в България. Но те не са част от ЦРУ.
Българският преход крие много тайни, например някои близки до бившата комунистическа партия са сега сред най-богатите в България. Как бихте си обяснили това?
Не мога да си го обясня. Чувал съм за подобни хора и не мога да си представя как някой в България може да натрупа такова богатство. България, такава, каквато аз познавам от 1990 г. и каквато напуснах през 1993 г., не беше богата държава. Хората започнаха да отварят свои бизнеси, но навремето нямаха големи приходи.
Виждам зад Вас икона от България, господин посланик. Откъде е?
Да! Подарък ми е от учител, от когато посетих Горна Оряховица през 1991 г. или 1992 г. Посещавах градове из цяла България, хората винаги бяха много щедри с подаръците си, също като този. Вкъщи имаме много български творби на изкуството и много спомени от времето, прекарано в България, което беше върхът на кариерата ми.
Виждам и Библията точно зад Вас. На български ли е?
Дадена ми е отец Грозев от „Александър Невски”.
Невероятно е, помните всичко!
Е, не всичко, остарявам и доста неща забравям, но това беше много полезно интервю, защото ме върна назад във времето. Преди 10 години написах автобиография, за децата и за семейството ми, там са спомените ми, така че можах да погледна в книгата и да си припомня имена и места, които междувременно бях забравил.
