Ръстът на реалните заплати в България достига 37.4% в периода от 2020 до 2025 г., което нарежда страната ни на първо място в Европейския съюз по този показател. 

Средните почасови брутни заплати и възнаграждения в Европейския съюз са се повишили от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г., което представлява ръст от 21,9%. Този показател обаче не отчита инфлацията.

За същия период цените на стоките и услугите са се увеличили с 25,6%. В резултат на това реалните заплати в кумулативен план са намалели с около 3%, което означава спад в покупателната способност на домакинствата.

В този контекст възниква въпросът как са се променили заплатите и инфлацията в Европа през последните пет години и кои държави са печеливши и губещи в реално изражение.

Сред 30 европейски държави реалните възнаграждения са намалели в 12, докато са се увеличили в 18, показват данни на Евростат, изчислени от „Евронюз“. Данните се базират на брутни заплати и възнаграждения в национални валути.

Лидерите извън еврозоната

България е безспорният лидер, с ръст на реалните заплати от 37,4% между 2020 и 2025 г. в кумулативен план.

В страната през 2023 г. влиза в сила закон, според който минималната заплата трябва да бъде поне 50% от средната брутна заплата.

След България се нареждат Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%), които също отчитат увеличение над 20%.

Първите три държави не са част от еврозоната през 2020 г. Тъй като някои страни се присъединяват към нея между 2020 и 2025 г., групирането за еврозоната е изчислено според състава ѝ през 2020 г.

Още три държави извън еврозоната – Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%) – също отчитат значителен реален ръст между 15% и 20%.

В рамките на еврозоната Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%) също бележат осезаемо повишение.

В половината европейски държави реалните заплати се движат в диапазона между -5% и +5%, което показва сравнително ограничени промени.

Всички „големи четири“ икономики са на загуба в реално изражение

Сред четирите най-големи икономики на ЕС реалните заплати намаляват във всички. Най-силен спад отчита Италия – 9,2%, следвана от Испания с 5,9%. Германия (-3,2%) и Франция (-3,3%) се движат малко под средното за ЕС.

Италия регистрира и най-големия спад в цяла Европа.

Тъй като данните са за брутни възнаграждения, промени в данъчното облагане също влияят върху крайния резултат. По-ниските данъци могат да увеличат нетния доход, докато по-високите го намаляват. Делът на реално получаваните доходи варира значително в Европа.

„Ефектът на догонването“ между страните

Номиналният ръст на заплатите трябва да надвишава инфлацията, за да се постигне реално увеличение. Освен това изходното ниво на заплатите също влияе върху темповете на растеж, явление известно като „ефект на догонването“.

България е с най-ниските почасови заплати през 2025 г., а Унгария и Румъния също са сред петте държави с най-ниски нива.

Икономически е по-лесно заплата да се увеличи от 5,7 евро до 10,5 евро, както в България, отколкото в страна като Германия – от 28,6 евро до 34,5 евро.

Инфлация и номинален растеж

Паралелното разглеждане на инфлацията и номиналния ръст на заплатите дава по-пълна картина за реалните тенденции.

В няколко държави номиналните заплати са нараснали с над 60% от 2020 г. насам. Най-високи увеличения се отчитат в България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%). В същото време инфлацията в тези страни също е висока – съответно 34,1%, 53,7% и 44,6%.

За сравнение, Италия отчита най-нисък номинален ръст – 9,5%, следвана от Малта (13,3%) и Франция (14,1%). Въпреки по-ниската инфлация в тези държави, ръстът на заплатите не успява да я компенсира.

Къде са най-високите и най-ниските заплати

Освен динамиката, важни са и самите нива на възнагражденията, които остават силно различни в 30-те държави.

Към 2025 г. България е с най-ниска средна почасова заплата – 10,5 евро, докато Люксембург е с най-висока – 49,7 евро.

Това означава, че въпреки бързото догонване, разликата между двете крайности остава значителна.

По правило най-високите заплати са в Северна и Западна Европа, а най-ниските – в Източна Европа.

Дори сред големите икономики на ЕС разликите са отчетливи: Германия предлага най-високите брутни почасови възнаграждения – 34,5 евро, докато Испания е с най-ниските – 19,5 евро.