Армения и арменците по цял свят отбелязват годишнината от началото на масовите убийства на арменци в Османската империя през 1915 г.
1,5 млн. арменци биват избити преди 101 години през Първата световна война според арменските власти, които определят зловещите събития като геноцид. Наследницата на Османската империя, съвременна Турция, оспорва броя на жертвите и отрича арменците да са били подложени на геноцид.
Избиването на повече от 200 арменски интелектуалци на 24 април 1915 г. е смятано за начало на масовите убийства, отбелязват експерти. Мнозина историци определят тези кланета като геноцид.
Арменските ръководители начело с президента Серж Саркисян и патриарх Карекин Втори ще посетят днес мемориалния комплекс в памет на жертвите на хълм в столицата Ереван.
Централен гост при отбелязването на мрачната годишнина ще бъде американският актьор Джордж Клуни, който пристигна в Армения специално за случая, отбелязва АП.
Холивудската звезда е виден застъпник за признаване на масовите убийства за геноцид - нещо, което Съединените щати не са направили.
"Необходима бе дълга и тежка борба, за да наричаме най-накрая нещата с истинските им имена. Не можете да отричате какво се е случило", подчерта Клуни на форум срещу геноцида в Ереван в събота, 23 април.
Около 15 000 души се включиха във факелно шествие до мемориалния комплекс в събота вечерта – в навечерието на официалното отбелязване на трагичната годишнина.
Участниците в демонстрацията символично изгориха турско и азербайджанско знаме.
По-рано този месец се стигна до най-тежката ескалация на насилието между Армения и Азербайджан заради Нагорни Карабах от сключването на споразумение за прекратяване на огъня през 1994 г.
Убити бяха около 110 души, сред които десетки арменски войници, както и цивилни.
Нагорни Карабах, населен преобладаващо с арменци анклав в Азербайджан, се отцепи след кръвопролитен конфликт, в който загинаха около 30 000 души, в края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. Сепаратистката област е поддържана от Армения.
