Досегашният унгарски премиер Виктор Орбан е типичен пример за популистки и нелиберален лидер в Европа. Задържането му на власт от 2010 г. насам – въпреки злоупотреби с публични средства, посегателства срещу свободите и явна близост с авторитарни режими – изглеждаше досега непоклатимо. Въпреки това парламентарните избори в Унгария от 12 април поднесоха изненада - неговата партия "Фидес" загуби властта, пише в анализ на Оливие Коста в "Телос", цитиран от БГНЕС.
Тази политическа промяна не е незначителна. Тя се вписва в геополитически контекст в процес на дълбока трансформация, белязан от войната в Украйна, промените в международния баланс на силите и нарастващото осъзнаване от страна на европейските граждани за авторитарните отклонения.
Този резултат открива нови перспективи за европейската интеграция, управлението на украинската криза, сигурността в Европа, баланса на силите и възстановяването на демокрацията в Унгария. Той също така напомня, че народите, дори в общества под силен медиен и политически натиск, в крайна сметка реагират. Провалът на Виктор Орбан е много повече от изборна загуба – това е троен урок за цяла Европа.
Имунният отговор на обществата срещу популизма
Първият извод от тези избори е, че унгарските избиратели в крайна сметка са успели да се освободят от влиянието на популисткия дискурс, доминирал почти шестнадесет години. Виктор Орбан изгради властта си върху антиелитна, антимигрантска и антиевропейска реторика, като същевременно поддържаше култ към личността, контролираше медиите и създаде авторитарен режим. Въпреки опитите за ограничаване на демокрацията (съдебни реформи, овладяване на институциите, клиентелизъм, промени в изборните правила), значителна част от населението избра да обърне страницата.
Още от началото на 2000-те се поставя въпросът дали европейските общества могат да устоят на опростените послания и демагогските обещания. Отговорът вече е ясен - народите в крайна сметка разпознават манипулациите и лъжите на популистите. В Унгария избирателната активност беше висока. Гласоподавателите наказаха правителство, провалило се икономически (висока инфлация, корупция), социално (бедност, неравенства) и превърнало се в „троянски кон“ на Владимир Путин и Доналд Тръмп в рамките на ЕС.
Тази реакция може да се сравни с колективен имунен отговор: след години на еднолична власт, унгарските граждани са изградили устойчивост срещу реториката на Орбан. Скандалите и крайностите започнаха да тежат повече от обещанията за стабилност. Социалните мрежи, въпреки ролята си в поляризацията, позволиха разпространението на алтернативна информация.
Подкрепата на Доналд Тръмп вече не е предимство
Друг ключов фактор за тази загуба е промяната в международния контекст. Орбан беше близък с Владимир Путин и Доналд Тръмп, с които споделяше сходни позиции и критика към ЕС. Той поддържаше двусмислени отношения с Русия, блокираше европейски решения и отказваше военна подкрепа за Украйна. Това постепенно го изолира в ЕС. През 2024 г., когато Европа подкрепяше Киев, Унгария остана встрани.
ЕС дълго се колебаеше как да реагира, но в крайна сметка обвърза европейските фондове със спазването на общите ценности. Тази стратегия се оказа ефективна. Първоначално преизбирането на Доналд Тръмп даде тласък на крайнодесните лидери в Европа. Но с времето тази подкрепа се превърна в тежест заради радикализацията му и напрежението със съюзниците.
Не бива да се наказват държавите заради лидерите им
Третият урок е, че гражданите не трябва да бъдат наказвани за действията на своите лидери. Имаше идеи Унгария да бъде изтласкана към напускане на ЕС, но примерът показва, че е възможно съчетание от натиск и солидарност. ЕС наложи санкции за нарушения на върховенството на закона, което имаше икономически ефект.
Но победата на проевропейската опозиция показва, че унгарците правят разлика между управлението и членството си в ЕС. Затова санкциите трябва да са насочени към елитите, а не към населението. ЕС трябва да подкрепя гражданското общество и независимите медии.
Надежда за демокрацията
Поражението на Виктор Орбан е много повече от смяна на правителството – това е силен сигнал за Европа. То показва, че обществата могат да се освободят от популизма, че съюзите с авторитарни лидери могат да се превърнат в тежест и че европейските санкции могат да бъдат ефективни.
Това е и удар по Доналд Тръмп и Владимир Путин, които го подкрепяха. Същевременно е предупреждение към крайнодесните лидери и напомняне, че демокрацията не е даденост, а процес, който изисква постоянна защита, ангажираност и солидарност.
