Иранските власти са екзекутирали 694 души между 1 януари и 15 юли тази година, съобщи „Амнести интернешънъл”. Това прави средно по 3 екзекуции на ден.
„Смайващият брой на екзекуциите в Иран през първата половина на тази година рисува мрачна картина на работата на страната, която провежда предварително планирани, съдебно постановени убийства в огромен мащаб”, каза Саид Бумедуха, заместник-директор на програмата на „Амнести интернешънъл” в Близкия изток и Северна Африка.
„Ако властите в Иран запазят това ужасяващо темпо, до края на годината най-вероятно ще видим над 1 000 екзекуции, изпълнени с одобрението на режима.”, допълни той.
Всяка година иранските власти признават за извършването на определен брой смъртни наказания. Действителният брой на екзекуциите обаче често е доста по-висок.
Към 15 юли 2015 г., управляващите в Иран официално са признали за извършени 246 екзекуции. „Амнести интернешънъл” обаче твърди, че има достоверна информация за други 448 екзекуции, извършени през съшия период.
Според официалните данни през 2014 г. са били екзекутирани 289 души, но достоверни източници на неправителствената организация посочват, че истинският брой надхвърля 700 души.
„Амнести интернешънъл” се обявява твърдо против прилагането на смъртната присъда. От организацията подчертават, че съществуването на тези наказания Иран е още по-притеснително, защото те са налагани от съдилища, които са далеч от независими и безпристрастни.
Съдебните процеси в страната имат множество недостатъци, задържаните често нямат достъп до адвокат по време на разследването, а процедурите за обжалване, помилване и смекчаване на наказанието изобщо не са адекватни, посочват от „Амнести интернешънъл”.
„Властите в Иран трябва да се срамуват от факта, че са екзекутирали стотици хора без изобщо да ги е грижа за основните гаранции за справедлив процес”, каза още Саид Бумедуха.
Обвиненията най-честно включват трафик на наркотици, „враждебност срещу Бог” и „корупция на земята”. Сред жертвите често попадат хора в неравностойно положение, както и представители на етнически или религиозни малцинства, включително сунити и кюрдски политически затворници.
„Ние сме жертвите на глад, бедност и мизерия, изпратени на гибел чрез сила и без нашето желание... Ако имахме работа, ако не се нуждаехме от помощ, ако можехме да променим живота си и да храним децата си, защо ще ни трябва да поемаме по път, който ни гарантира смърт?”, написаха в писмо през юни 54 затворници, които чакат изпълнението на смъртната си присъда в затвор близо до столицата Техеран.
Осъдените на смърт в Иран често са принудени да чакат изпълнението на присъдата, оставени в пълно неведение относно съдбата си. В много случаи те научават за екзекуцията едва няколко часа по-рано, а понякога близките на екзекутираните научават за злочестата им участ дни и дори седмици по-късно.