Американските атлети, печелещи медали Олимпийските игри за своята страна, се облагат с данък върху паричната им награда – това е един от противоречивите въпроси, които вълнуват гражданите на САЩ напоследък, коментира Би Би Си.

Американците се гордеят със спортистите си. До момента те имат най-много златни медали на Лондон 2012 заедно с Китай, а плувецът Майкъл Фелпс счупи рекорда за най-голям брой олимпийски отличия, завоювани от един атлет.

Много от гражданите на САЩ обаче не се гордеят с факта, че печалбата на олимпийските им медалисти бива облагана с данък.

Атлетите са наказвани за успеха си, смята сенаторът републиканец от Флорида Марко Рубио, който по-рано тази седмица представи законопроект за елиминиране на данъците върху олимпийските медали.

Според него това е пример за „лудостта” на американската данъчна система, която той нарича „сложна и натоварваща бъркотия”.

Американският Олимпийски комитет награждава златните медалисти с 25 000 долара, сребърните – с 15 000, а за бронз отрежда 10 000 долара. Тези пари се считат за облагаем данък от Данъчната служба на САЩ.

Атлет с най-високата данъчна ставка – 35%, ще бъде лишен от 8 750 долара, ако завоюва златен медал, изчисляват активисти от групата Американци за данъчна реформа.

На всичкото отгоре данъци се налагат и върху стойността на метала, от който е изработено отличието – 236, 135 и 2 долара съответно за злато, сребро и бронз.

Този пример подчертава проблема на т. нар. „световен” данъчен модел на САЩ, смятат активистите.

Според тази система всяка печалба на гражданин извън страната подлежи на и на местно, и на американско данъчно облагане.

За сравнение, повечето страни в света имат „териториална” данъчна система, която прилага този данък само еднократно – в страната, където е придобита печалбата.

Великобритания има право да налага данък върху парични награди, спечелени от чуждестранни спортисти, но е освободила от облагане някои състезатели на Олимпиадата, включително върху пари от отличия.

Това означава, че данък ще бъде наложен само върху атлети, идващи от държава със „световна” данъчна система. Сред малкото такива други страни са Филипините и Еритрея.

Любопитното е, че не всички страни плащат на атлетите си за медали. Това зависи единствено от националните олимпийски комитети, тъй като МОК не предлага парични възнаграждения.

Великобритания например не плаща на медалистите нито пени. Единствената им награда е, че лицата им ще красят пощенски картички.