Проектът за нова конституция на Египет, подкрепян от армията, е получил одобрението на 98,1% от гласувалите на референдума в страната, сочат данните на Висшата избирателна комисия, цитирани от АП.

В националното допитване във вторник и сряда са взели участие 38,6% от имащите право на глас над 53 милиона души. Според обявените данни правото си на глас са упражнили 20,6 милиона избиратели, но след изключването на недействителните бюлетини са останали 20,3 милиона гласа.

Това беше първият вот, откакто армията свали от власт първия свободно избран президент на Египет Мохамед Морси след масови протести през юли миналата година.
Референдумът се разглежда като ключов фактор за легитимиране на подкрепяното от военните временно правителство и плана му за парламентарни и президентски избори.

Поддръжници на Морси и забраненото движение „Мюсюлмански братя", към което принадлежи той, обаче бойкотираха вота. Според тях резултатите от гласуването са подправени. Ислямистката организация се зарича да продължи почти ежедневните си протести.

Междувременно, в свой коментар АП отбелязва, че новата конституция на Египет ще ограничи действието на ислямския закон (шериат), ще повиши защитата на правата на гражданите и ще разшири влиянието на армията върху политиката.

В преамбюла на конституцията се казва, че Египет ще бъде демократична и модерна държава с гражданско правителство. Думата „граждански" на арабски означава нерелигиозен и невоенен. В предишната конституция се казваше, че правителството на Египет е „светско”.

Потвърждението, че египетското законодателство е основано на „принципите" на ислямския закон, което присъства във всички египетски конституции от 70-те години насам, е запазено. Новото е премахването на членове, които биха могли да доведат до по-стриктно прилагане на шериата, и отменената роля на основната ислямска институция на страната „Ал Азхар" при надзора над законодателството.

Ключова в новата конституция е клаузата, която дава право на армията да назначава министъра на отбраната през следващите два президентски мандата. Според АП това оставя армията извън гражданския контрол и прави властта на президента несигурна.

Запазва се възможността граждани да бъдат съдени от военни трибунали, която беше въведена по време на сваления президент Мохамед Морси. Правозащитници подчертават, че не се предлагат гаранции за прозрачност за управлението на военния бюджет, нито за разкриване на интересите на армията в строителството, продажбата на вода и обработката на земя.

За пръв път египетската конституция дава власт на парламента да отстранява от длъжност избрания президент. Това може да стане с мнозинство от две трети от депутатите и след референдум. От своя страна президентът назначава премиера на страната. Ако парламентът на два пъти в рамките на 60 дни отхвърли предложението на президента за министър-председателския пост, конституцията предвижда нови избори.

Проектът за конституция утвърждава, че свободата на вероизповеданията е „абсолютна". Конституцията от времето на Морси посочваше, че тази свобода „се пази", но право да упражняват религиозни практики и да имат молитвени домове беше дадено само на трите „небесни религии" - исляма, християнството и юдаизма.

Новата конституция забранява политическата дейност на религиозни движения и основаването от тях на политически партии. Това е удар срещу ислямистката групировка „Мюсюлмански братя" и нейната Партия на свободата и справедливостта, както и за ултраконсервативната салафитска партия „Ан Нур".

Новият основен закон прогласява равенство между мъжете и жените и задължава държавата да гарантира, че жените са представени в законодателните съвети, имат възможност да заемат висши обществени и административни длъжности и биват назначавани в съдилищата.