83-годишният шейх Науаф ал Ахмад ас Сабах e новият емир на Кувейт. Той зае постта след смъртта на брат му шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, който почина вчера на 91 години, съобщава БТА.
Съгласно конституцията на Кувейт престолонаследникът автоматично става емир и встъпва в длъжност след полагане на клетва в парламента. Въпреки че Кувейт има един от най-активните парламенти в арабския свят, емирът има повечето правомощия, включително да назначава правителството.
Управлението на шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, който стана емир на Кувейт през 2006 г., беше белязано от усилия да смекчи регионални спорове. Той запази добри отношения с Иран, който е смятан за съперник от много арабски държави от Персийския залив, както и с Катар дори и след като няколко други страни от региона скъсаха отношенията си с Доха през 2017 г.
„Загубихме свой велик брат и мъдър лидер“, каза кралят на Йордания Абдула Втори и обяви 40 дни траур в страната.
Лидерите на Обединените арабски емирства и Египет също изразиха съболезнования за кончината на Сабах, когото нарекоха велик лидер, и обявиха тридневни траури. Съболезнования поднесоха и кралят на Саудитска Арабия Салман и престолонаследникът Мохамед, които похвалиха постиженията и стремежите на Сабах в служба на Кувейт и на региона.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган написа туит на арабски, в който изрази скръбта си от кончината на Сабах и поднесе съболезнования. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа Сабах като „невероятен символ на мъдрост и щедрост, вестоносец на мира, строител на мостове“.
Новият емир на Кувейт шейх Науаф ал Ахмад ал Джабер ас Сабах е петият син на шейх Ахмад ал Джабер ас Сабах, който е бил емир на Кувейт от 1921 до смъртта си през 1950 г.
Новият емир е бил министър на отбраната през 1990 г. по време на нашествието на иракските войски на Саддам Хюсеин. Първата война в Залива завърши през 1991 г. след намесата а САЩ начело на международна военна коалиция.
След освобождаването на Кувейт шейх Науах става министър на социалните дела и труда, а през 1994 г. оглавява Националната гвардия. Той се връща в правителството като вътрешен министър през 2003 г. Същата година е назначен за вицепремиер за борбата с тероризма, а три години по-късно става принц престолонаследник.
