На 29 май се отбелязват 70 години от първото изкачване на Еверест. Британската експедиция от 1953 г. е деветата алпинистка експедиция, която прави опит за първото изкачване на връх Еверест и първата потвърдено успешна.

Определян като „най-високата планина в света“ през 1850 година, Еверест става обект на интерес по време на "Златния век" на алпинизма, въпреки че височината му поставя под въпрос дали някога може да бъде изкачен. През 1885 г. започва да се говори, че това е възможно да се случи.

Годините на войни по-късно обаче забавят по-сериозните опити.

През 1953  г. новозеландският алпинист Едмънд Хилъри и шерпът Тенсинг Норгей стават първите хора, които покоряват върха. След като слизат от него, те са посрещнати като герои.

Новината е широко отразена в световен мащаб, а "британският" триумф съвпада с деня на коронацията на британската кралица Елизабет. Хилъри е посветен в рицарство още преди да слезе от Еверест.

Когато изкачва покрива на света Едмънд Хилари е на 33 години. Като дете той пътува над два часа до училището си и редовно използва това време за четене.

Когато поотраства, е по-нисък от своите връстници, което го прави много срамежлив. Търси усамотение в книгите и мечтае за живот, пълен с приключения. В гимназията започва да се занимава с бокс, което го изпълва с по-голяма увереност.

На 16 години участва в ученическа екскурзия в планината. Тогава разбира, че физически е много по-силен и по-издръжлив от своите спътници. През 1939 г. Едмънд завършва своето първо по-значително изкачване, достигайки връх Оливие в Южните Алпи на Нова Зеландия.

След завършване на образованието си започва да се занимава с пчеларство и става специалист в тази дейност.

През 1951 г. взема участие в британска разузнавателна експедиция към Еверест. В средата на ХХ век пътят към Еверест е затворен откъм страната на Тибет, контролиран от Китай, и до върха може да се стигне единствено от Непал, като правителството на страната разрешава да се организира само по една експедиция годишно. През 1952 г. върхът е опитан да бъде изкачен от швейцарска експедиция, но поради лошото време швейцарците са принудени да се върнат само на 240 м от върха.

През същата година Хилари катери в Алпите и получава покана от Британския хималайски комитет да вземе участие в експедиция към Еверест през следващата 1953 г.

Организирани са две групи алпинисти, които трябва да изкачат върха от двете страни. Хилари е поставен в група с шерпа Тенсинг Норгей, което предизвиква съпротива в новозаландеца. Той дава заявка, че ще напусне експедицията, но е разубеден и остава.

В експедицията са включени 400 души - 362 носачи, 20 водачи шерпи и много багаж.

На 26 май Том Бурдилон и Чарлз Еванс правят първия опит за изкачване на върха, който се проваля поради повреда в кислородния апарат на Еванс. Следващата поред група, която трябва да атакува върха, е тази на Хилари и Тенсинг.

Поради обилния снеговалеж и силен вятър в продължение на два дни двамата не успяват да напуснат лагера. Едва на 28 май с помощта на трима шерпи Хилари и Тенсинг се отправят нагоре.

На 8500 м височина двамата опъват палатка, в която нощуват, а шерпите се връщат в базовия лагер. Рано на другия ден 29 май след много добра подготовка започват последния преход с раници, които тежат по 14 кг.

В 11:30 часа двамата са на върха, където остават 15 минути, Хилари прави снимка на Тенсинг, който оставя шоколади в снега като дар към боговете, а Хилари забива 4 флага – на Великобритания, Непал, Нова Зеландия и ООН. Снимка на Хилари няма поради неумението на Тенсинг да борави с фотоапарата.

През 2003 г. Хилари получи почетно непалско гражданство като признание за заслугите му към хората и района.