Изминаха седем години, откакто конфликтът между подкрепяните от Русия сепаратисти и украински войници избухна за първи път в района на Донецк и Луганск, Източна Украйна, превръщайки достъпа до питейна вода в борба за милиони.

И до днес нестихващите престрелки продължават да застрашават водоснабдяването на семействата в региона, за които готвенето, миенето на ръцете и достъпът до чиста питейна вода са ежедневно предизвикателство. Засегнати са не само домакинствата, но и детските градини, училищата и болниците в селата в Донбас. Продължаващата повече от година COVID криза само засилва изолацията на и без това откъснатите от света населени места без лекарства, храна и здравни услуги.

Пищевик – забравеното село на края на света

Контролно-пропускателният пункт в село Пищевик обикновено е пуст, но веднъж седмично по улицата се чува тракането на колелата на количките, с които местните жители донасят пластмасови контейнери и се редят на опашка близо до голям бял резервоар с надпис „Питейна вода“, съобщава УНИЦЕФ.

„Идваме тук, за да вземем вода, защото вече седем години нямаме собствена“, казва Лариса, пенсионерка, живееща в селото.

Снимка: УНИЦЕФ

За втора поредна година в населеното място питейна вода се доставя от УНИЦЕФ и благотворителната организация „АДРА”, като част от проект за водоснабдяване на населените места на т.нар. „контактната линия” в Донбас. Тази година, благодарение на хуманитарната помощ на Европейския съюз, селото ще получава кубически метър питейна вода всяка седмица.

Лариса и останалите местни жители обикновено пристигат на КПП-то много преди първата водоноска за знаменития ден от седмицата.

„Водата от чешмата не тече и кладенците пресъхнаха, когато войната започна. Селото е изоставено, никой не се нуждае от нас. Добре е, че ни носят вода", добавя тя.

Половината от населението на Пищевик вече е напуснало селото заради обстрели, безработица и изолация. Повечето сгради са или унищожени, или изоставени. В селото са останали само 17 жители, както и военните, които дават наряди на пункта, превърнал се в единственото „социално заведение” в селото.

Снимка: УНИЦЕФ

„Продължаващият конфликт научи хората да се справят с всичко. Използваме водата внимателно и винаги оставяме малко, тъй като се страхуваме, че заради престрелки водоноската може да не дойде, или че снегът може да покрие пътя”, казва пенсионерката.

Цел номер 1 – осигуряване на чиста вода за децата

Град Маринка в Донецка област е на почти сто километра от село Пищевик, но проблемите му са подобни. Населеното място също живее под заплаха от обстрел, наземни мини и несигурно водоснабдяване.

„Последният път, когато имахме чешмяна вода, беше преди седем години, преди войната“, казва Алла Деменко, директор на детска градина в града.

Снимка: УНИЦЕФ

Тъй като тръбопроводът, доставящ питейна вода, е бил унищожен по време на военните действия, Маринка е принудена да разчита на изпомпвана или бутилирана вода.

„Снабдяват ни с вода от язовир "Карловске", която има зелен цвят, неприятна миризма и понякога дори можете да видите риба в нея“, добавя тя.

Алла казва, че служителите в детската градина не мият чинии с нея. За готвене, пиене и почистване персоналът използва вода, доставена от УНИЦЕФ с финансова подкрепа от Европейския съюз. Сините резервоари, монтирани на първия етаж на детската градина, се пълнят веднъж седмично.

Снимка: УНИЦЕФ

Всеки клас в детската градина има маса с чисти чаши и тенджера с питейна вода. По този начин децата могат безопасно да се хидратират през деня.

Капка масло в нестихващия огън - военните действия в Донбас отново се разпалват

На този фон тлеещата седемгодишна война в Източна Украйна рязко се разпали през последните дни. Четирима украински войници бяха убити след продължила няколко часа битка миналия петък северно от сепаратистката крепост в Донецк. Това е най-големият брой жертви на правителствените сили на Киев от последното нестабилно прекратяване на огъня в сила от юли миналата година, пише „Файненшъл Таймс”.

Смъртта на военните, както и струпването на руски войски на границата, привлече вниманието на висши американски представители в Европа и Вашингтон. Миналата седмица европейското командване на САЩ повиши нивото на заплаха от „потенциална криза“ до „потенциално неизбежна криза“, което е най-високото ниво, отбелязва „Ню Йорк Таймс”.

Киев и Москва се обвиняват взаимно заради ескалацията на конфликта, който отне около 14 хил. човешки живота, откакто Русия анексира полуостров Крим от Украйна през 2014 г. Кремъл обвинява украинските сили в подновяването на военните действия, след като войната се успокои през 2015 г. вследствие на нестабилното мирно споразумение от Минск, постигнато с посредничеството на Франция и Германия.

„Ново избухване на насилие и натрупване на сили в Източна Украйна може да бъде трик на Москва, която иска да провери степента на лоялност на администрацията на Байдън към Украйна”, смята пенсионираният генерал-лейтенантът Фредерик Ходжис, който някога е командвал американските сили в Европа.

През януари по време на разговор между Путин и Байдън, американският президент подчерта значението на суверенитета на Украйна, но през цялото това време той не намери възможност да разговаря с украинския президент Владимир Зеленски, което повдига въпроса за сериозността на отношението на настоящата администрация към разрешаването на конфликта в тази страна, допълва „Ню Йорк Таймс”.

Снимка: БГНЕС

Въпреки позиционния характер на войната, „контактната линия” остава потенциална точка на възпламеняването на отношенията на Русия със Запада. Понякога тя се нарича „Нова Берлинска стена”, защото разделя селата и градовете в Източна Украйна по политически линии на конфликт между Изтока и Запада, а не по етнически или друг признак.