Палеогенетиката разкрива удивителни тайни от ДНК, скрита в костите и пръстта. Изкуственият интелект разкодира древни текстове, написани на забравени писмености. Химическият анализ на молекулярни остатъци, останали по зъби, съдове за готвене, кадилници и строителни материали, разкрива подробности за миналите диети, миризми и строителни техники, пише Си Ен Ен.
Ето 6 загадки от човешката история, които учените са разгадали през 2023 г. Плюс една, която все още кара изследователите да се почесват по главите си.
Истинската самоличност на праисторически лидер
Погребан с впечатляващ кристален кинжал и други ценни артефакти, 5000-годишният скелет, открит през 2008 г. в гробница близо до Севиля, Испания, очевидно някога е бил някой важен човек.
Първоначално се е смятало, че става въпрос за млад мъж въз основа на анализ на тазовата кост - традиционният начин, по който учените определят пола на човешките скелетни останки. Анализът на зъбния емайл, който съдържа вид протеин с полово специфичен пептид, наречен амелогенин, обаче определя, че останките са по-скоро женски, отколкото мъжки.
В други изследвания техниката също така е разсеяла клишето за "човека ловец", което е залегнало в голяма част от представите за ранните хора.
Съставката, която стои зад легендарната здравина на римския бетон
Римският бетон е доказано по-дълготраен от съвременния му еквивалент, който може да се разруши в рамките на десетилетия. Вземете например Пантеона в Рим, който има най-големия неармиран купол в света.
Учените, участвали в проучване, публикувано през януари, заявиха, че са открили тайнствената съставка, която е позволила на римляните да направят своя строителен материал толкова издръжлив и да изградят сложни конструкции на трудни места като пристанища, канали и земетръсни зони.
Екипът на изследването анализира 2000-годишни проби от бетон, които са взети от градска стена в археологическия обект Привернум в Централна Италия и са сходни по състав с други бетони, открити в цялата Римска империя.
Те установили, че белите парченца в бетона му придават способността да заздравява пукнатини, които се образуват с течение на времето. Преди това белите парченца са били пренебрегвани като доказателство за небрежно смесване или некачествени суровини.
Действителният вид на Ледения човек Йоци
През 1991 г. туристи намират мумифицираното тяло на Йоци в пропаст високо в италианските Алпи. Замръзналите му останки са може би най-внимателно проучената археологическа находка в света, която разкрива в безпрецедентни подробности какъв е бил животът преди 5300 години.
Съдържанието на стомаха му дава информация за това какво е било последното му ядене и откъде е дошъл. Оръжията му показват, че е бил десничар, а дрехите му дават рядък поглед върху това какво всъщност са носили древните хора.
Но нов анализ на ДНК, извлечена от таза на Йоци, разкри през август, че физическият му облик не е бил такъв, какъвто учените първоначално смятаха.
Проучването на генетичния му състав показа, че Леденият човек е имал тъмна кожа и тъмни очи и вероятно е бил плешив. Този променен външен вид е в рязък контраст с добре известната реконструкция на Йоци, която изобразява бледолик мъж с коса и брада.
Разкрит е носителят на 20 000-годишен медальон
Археолозите често откриват артефакти от древни обекти, но е невъзможно да се разбере със сигурност кой ги е използвал или носил.
По-рано тази година учените възстановиха древна човешка ДНК от висулка, изработена от кост на елен, намерена в Денисова пещера в Сибир. С помощта на тази следа те успяха да разкрият, че притежателката му е била жена, живяла преди 19 000-25 000 години.
Тя е принадлежала към група, известна като древни северни евразийци, които имат генетична връзка с първите американци. Човешката ДНК вероятно се е запазила в медальона от еленова кост, тъй като тя е пореста и поради това е по-вероятно да запази генетичния материал, съдържащ се в клетките на кожата, потта и други телесни течности.
Не е известно защо висулката от еленски зъб е съдържала толкова голямо количество ДНК на древната жена (приблизително същото количество като човешки зъб).
„Може би той е бил обичан и носен близо до кожата за изключително дълъг период от време“, казва Елена Есел, молекулярен биолог в Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, която е разработила нова техника за извличане на ДНК.
Древният, повреден свитък, разкодиран от AI
Около 1100 свитъка са изгорели до основи по време на изригването на Везувий преди близо 2000 години. През 1700 г. някои предприемчиви копачи възстановяват огромния тайник от вулканичната кал.
Колекцията, известна като свитъците от Херкулан, е може би най-голямата известна библиотека от класическата древност, но съдържанието на крехките документи остава загадка, докато студент по компютърни науки от университета в Небраска не печели научен конкурс по-рано тази година.
С помощта на изкуствен интелект и изображения от компютърна томография Люк Фаритор е първият, който декодира дума, написана на древногръцки език върху един от тези почернели свитъци.
Фаритор получи 40 000 долара за дешифрирането на думата "πορφυρας" или "porphyras", която е гръцката дума за лилаво. Изследователите се надяват, че няма да мине много време и цели свитъци ще могат да бъдат дешифрирани с помощта на тази техника.
Материалите, необходими за направата на мумия
От фрагменти от изхвърлени съдове в работилница за балсамиране учените са открили някои от веществата и отварите, които древните египтяни са използвали за мумифициране на мъртвите.
Чрез химически анализ на органичните остатъци, останали в съдовете, изследователите установили, че древните египтяни са използвали голямо разнообразие от вещества за помазване на тялото след смъртта, за намаляване на неприятните миризми и за предпазване от гъбички, бактерии и гниене. Идентифицираните материали включват растителни масла като хвойна, кипарис и кедър, както и смоли от шамфъстък, животинска мазнина и пчелен восък.
Макар че учените и преди са научавали имената на веществата, използвани за балсамиране на мъртвите, от египетски текстове, доскоро те можеха само да гадаят за какви точно съединения и материали става дума.
Съставките, използвани в работилницата, са били разнообразни и произхождали не само от Египет, но и от много по-далечни страни, което говори за обмен на стоки на големи разстояния.
Бетховен: Семейна тайна е разкрита, но една мистерия остава
Композиторът Лудвиг ван Бетховен умира на 56-годишна възраст през 1827 г. след поредица от хронични здравословни проблеми, включително загуба на слуха, стомашно-чревни проблеми и чернодробно заболяване.
През 1802 г. Бетховен пише писмо до братята си, в което моли лекаря си да проучи естеството на заболяванията на композитора след смъртта му. Писмото е известно като "Хайлигенщатското завещание".
Близо 200 години след смъртта му учени извличат ДНК от запазени кичури коса в опит да изпълнят тази молба. Екипът не е успял да постави окончателна диагноза, но генетичните данни на Бетховен са помогнали на изследователите да изключат потенциални причини за заболяването му, като например автоимунното заболяване цьолиакия, непоносимост към лактоза или синдром на раздразнените черва.
Генетичната информация също така подсказва, че в семейството на композитора е имало извънбрачна връзка.
