8:15 ч. 6 август 1945 г. Голям обект пада с парашут към японския град Хирошима. 44 секунди по-рано го е пуснал специално модифициран американски тежък бомбардировач B-29.
Следва взрив. 70 000 души са убити почти мигновено, докато много повече умират в следващите години от въздействието на възникналата радиация. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км в радиус, а пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.
След взрива на първата атомна бомба светът вече не е същият.
Само 1% ефективност
Сриналата Хирошима атомна бомба на име „Малчугана“ тежи 4,4 тона, от които приблизително 63,5 кг са обогатеният уран. Той трябва да се взриви с тротиловия еквивалент на 15 000 тона. Всъщност едва около 700 гр. (1%) от урана участва във верижната реакция.
Три дни по-късно, САЩ пускат втора атомна бомба над Япония, носеща името „Дебелака“. Този път мишена е Нагасаки, където се намира едно от най-големите пристанища в Южна Япония. В случая говорим за 6,4-килограмово ядро от плутоний-239.
Загиват 39 000 души и 25 000 са ранени.
Скоро след атомните бомбардировки Япония капитулира, а светът се разделя на източен и западен военно-политически блокове. Много бързо и от двете страни на Желязната завеса започват да се трупат оръжия за масово поразяване, които са значително по-опасни от единствените, които сме видели в реална ситуация.
Атомните оръжия - по-мощни 75 години след Хирошима
В началото на 2020 г. девет държави – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея се счита, че притежават приблизително 13 400 ядрени оръжия, от които 3720 са в бойна готовност, коментират експерти.
Южна Африка е единствената държава, която е отстъпила атомното си оръжие – разработените по времето на апартейда 6 ядрени устройства са демонтирани след падането на расисткия режим в страната.
Китай е в средата на значителна модернизация и разширяване на своя ядрен потенциал, а също така се смята, че Индия и Пакистан увеличават размера на своите арсенали. Северна Корея продължава да дава приоритет на своята военна ядрена програма като централен елемент от стратегията си за национална сигурност.
Най-мощното ядрено оръжие съществуващо към този момент е в сегашния американски арсенал – самолетната бомба B83, която има максимална мощност от 1,2 мегатона.
Опасни политики
Някои опасни политики, разработени през годините, за да оправдаят притежанието и потенциалната употреба на ядрено оръжие, продължават да съществуват и до днес.
Например САЩ, Русия, Франция и Обединеното кралство поддържат значителен брой от ядрените си оръжия при статут на бързо пускане, което означава, че те са винаги в готовност да отвърнат на предполагаема ядрена атака. Съединените щати и Русия също така се придържат към възможността първо да използват ядрено оръжие дори срещу значителни неядрени заплахи.
Организациите, които наблюдават или регулират информация за ядреното оръжие, водят постоянна битка с държавите, за да разкрият напълно, а в някои случаи и изобщо какво оръжие притежават.
В сегашната ситуация на все по-обострено международно противопоставяне, това се оказва една все по-трудна задача.
